Wednesday, 14 November 2018

Choose Your Non-Random Acts Of Kindness

Коледа наближава, а с нея - и призивите да бъдем по-добри. За хората в нужда, за животните в нужда, за планетата. Само дето през 11 от 12 месеца годишно Коледа не значи нищо. И организациите, които всячески се опитват да ни подтикнат да отделим част от деня си за нещо добро, буксуват. От личен опит знам колко е трудно да подтикнеш някого към дарителство и доброволчество. От личен опит знам и колко е трудно да се самонакараш. И аз съм човек, и аз съм в капана на консуматорския живот, изолиран от нерадостната съдба на милиардите, които не са имали късмета да се родят в моето положение. Не че то е идеално - но имам страхотно семейство и приятели, покрив над главата си, топлина, храна и малък бюджет за свободно харчене всеки месец. Това е достатъчно, за да кажа, че съм щастлив човек и да реша, че искам да върна жеста на щастливата слочаенос.

Няма да съдя, че не сте дарявали или участвали в инициативи за благотворителност до момента. Даже няма да ви осъдя, ако не го направите изобщо. Всеки сам решава какво да прави със свободното си време и средства. А аз днес решавам да използвам времето си в името на две благотворителни каузи, близки до сърцето ми. Надявам се да имате няколко свободни минутки за тях.

И понеже започнах темата с мисъл за това колко малко време имаме, колко малко средства ни остават свободни, колко трудно е да помогнеш на всички... Ще дам няколко лесни и бързи начина да помогнете. Не на всички - но вие на един, друг читател на друг, някой може да сподели и така и още някой да бъде въвлечен в играта. Предайте нататък. :)


Кръводаряване

За първи път дарих кръв в университета. Видях плакат пред медицинския кабинет, че в него има мобилен екип за кръводаряване. Дори не помня защо влязох. Но в следващите няколко години продължих да влизам в този кабинет веднъж годишно с тази същата цел да даря кръв. След като се върнах в Пловдив, първите две или три години правех това в районния кръвен център. След това спрях, защото ми идваше далече - отлагах веднъж, два пъти, три пъти... Докато преди няколко седмици не видях в университета отсреща (живея срещу ПУ) същия този плакат, който ме накара да даря кръв първия път. И ми стана неприятно от собственото ми поведение и мързел през последните няколко години.

Защо ми беше гузно? Защото кръводаряването отнема 30 минути, не те кара да се чувстваш зле в повечето случаи и не боли. За 30 минути помагаш нечии живот да продължи. 30 минути лежане и попълване на един документ, това е!

Ако ви е страх, разбирам. Знайте само, че няма от какво да ви е страх - екипите са подготвени чудесно и подхождат с разбиране към всеки. Няма опасност да се заразите с каквото и да било (каквото и да ви говори майка ви). Много малък е шансът да ви се завие свят, ако спазвате препоръките (по-надолу). Няма да ви вземат кръв, ако не отговаряте на условията. Кръводаряването не е страшно и не боли.

Ако си мислите, че е трудно да помогнеш за спасяването или поддържането на нечии живот - не мога да се сетя от по-лесен начин от това 30-минутно лежане.

Какво трябва да знаете?
- Трябва да сте здрави (и на хартия, и на усещане)
- Има ограничение за килограмите - няма да ви допуснат, ако сте прекалено слаби
- Има ограничения за кръвното - няма да ви допуснат, ако не е в нормалните граници
- Има ограничение в показателите на хемоглобина - няма да ви допуснат, ако не е в нормата. Хората с анемия отпадат автоматично.
- Не трябва да сте претърпели операции през последните 6 месеца
- Трябва да се пият повече течности - преди и след кръводаряването
- Трябва да сте закусили преди кръводаряването
- Дарява се една банка с кръв, около 400-450мл. Те се възстановяват количествено в рамките на около 24 часа, а в рамките на месец - и качествено.
- Можете да дарявате кръв по няколко пъти на година, през минимум 2 месеца.

Това са основните положения, но ако се интересувате от повече инфо, вижте на сайта на Националния център по трансфузионна хематология.

Самият процес започва с попълване на една анкетна карта, на базата на която после се провежда кратък разговор с екипа. Докато си говорите, ви боцват пръста, вземат капка и с нея изследват кръвна група и хемоглобин. Мерят ви и кръвното. След това, ако всичко ви е наред и сте подходящ за дарител, ви слагат да легнете, боцват ви ръчичката, вързват ви към системата с банката и вие само трябва да свивате ритмично пръстите си, за да помогнете на кръвообращението в крайника. Не се усеща нищо. В повечето случаи дори няма да виждате банката (ако случайно ви прилошава от кръв, го имайте предвид). След като банката се напълни, ви слагат превръзка, оставят ви да полежите малко и ви изпращат поживо-поздраво.

От личен опит - връщали са ме за ниско кръвно. Аз лично пия кафе преди да дарявам, заедно с повече течности, дори Кола. Ям шоколад без угризения на съвестта (не че по принцип имам такива). Ръката, от която се взема кръвта, се усеща леко отпаднала в деня на кръвопреливането, но не е неприятно. Не ми е прилошавало досега, може би веднъж само ми беше по-отпаднало през деня след това. Виждала съм как на човек преди мен му става малко лошо, но нищо фрапиращо - върнаха го да полежи още няколко минути, след това го изпроводиха да поседне още малко и човекът си свежна. Като цяло, ако сте добре хидратирани и хапнали, е много малко вероятно да ви се завие свят или да ви прилошее.

Бонуси: 2 дни допълнителен платен отпуск и кашонче със сладкиши. Плюс - безплатни изследвания за някои болести, които можете да проверите онлайн след това.

Общо взето, това е действие, което можете да извършите някоя събота, ако имате притеснения. Аз нямам притеснения да го направя и в обедната почивка (както и се случи последния път). Ако не можете да дарите по една или друга причина, но искате да помогнете - организирайте колегите си, споделете, говорете с близки за тази възможност.

Можете да дарите кръв при всеки мобилен екип, който засечете (в университетите, например), да повикате мобилен екип в компанията си (ако сте повече хора), или да отидете на място в най-близкия център за трансфузионна хематология за вашия регион.

Кръводаряването отнема 30 минути, които потенциално ще загубите в търсене на нов сериал в Netflix или безпаметно браузване във Feelunique. Помислете.



Помощ за организации, занимаващи се с бездомни животни

Преминавам към една друга близка до сърцето ми тема - животните, които нямат късмета да имат покрив над главата си. Мерките за справяне с този проблем в страната ни са под всякаква критика, което си личи от хилядите бездомничета по улиците.

Ако си мислите, че те си живеят добре покрай хората и не се оплакват, помислете пак. Помислете за съседа си, който рита котките в двора. Помислете си за шофьорите, които не намаляват, като видят животно на улицата. Помислете си за децата, които душат котетата в мазето до вас. Помислете за урода, който оставя хляб с антифриз в купичка до контейнерите за боклук. Помислете си и за онези случаи, в които без да иска човек причинява вреда на животинка (не може да спре навреме или е имал коте под капака на колата). Рай, нали?

Та, след като се разбрахме за това защо бездомните животни имат нужда от помощ, нека видим как.

1. Аз лично залагам на два метода - дарявам чрез DMS кампания на приют за кучета от години, а когато имам възможност и с директни парични дарения. Не е много, знам. Но по 2-5-10 лева от голяма група хора имат значение.

2. От тази година мисля да включа още един метод - спонсорирането чрез покупка на продукти за благотворителност. Много от организациите предлагат календари, картички и други малки нещица, приходите от които отиват за грижа и консумативи за животните.

3. Още един начин е да дарите директно материали, от които има нужда в приютите - храна, тоалетна, санитарни принадлежности, медикаменти. Това е особено добър метод за мнителните хора, които смятат, че даренията ги изпиват хората от приюта.

4. Ако искате да дарите от времето си, някои приюти за кучета имат отворени дни за разходки с косматковците. Така например можете да прецените и дали бихте искали да си вземете свое куче вкъщи, или пък дали децата ви ще се разберат с четириного (важно е да го знаете преди да вземете домашен любимец).

Можете да попитате и дали не се търсят доброволци за помощ с ежедневни задачи като хранене и почистване.

5. Кастрация на уличните животни в квартала. Една силно непозната в страната ни дейност, която в идеалния случай щеше да се извършва от общината. Най-добрият начин да се спре мъката на уличните животни е да спре да има улични животни. А това би се постигнало с кастрация на бездомните животни  и строг закон срещу изхвърлянето на домашни животни навън. Ако можете да хванете някое бездомно коте или куче в района - заведете го да го кастрират, разпространете това действие и сред добронамерените съседи.

6. Осиновяването е най-ангажиращият начин да помогнете. И най-отблагодаряващият се, тъй като приютите в повечето случаи изнемогват от прилива на животни, а вие получавате приятел до гроб. В приютите и по улиците се намират всякакви красавци и умници, търсещи дом и любов. Всички животни, които сме гледали в семейството до момента, са спасени от улицата (и този черньо от ужасно изгорената и ужасно любима снимка горе).

Според мен купуването на животни при наличието на бездомни такива е грозна и престъпна дейност, независимо от желанието на много хора да имат точно някаква порода. Това ми говори, че не искат животното заради неговото благоденствие, а заради собственото си его. Едно от мненията, в които съм изключително крайна.

И не забравяйте да се погрижите с каквото можете за животинките на вашата улица. Вода, храна, любов - не им трябва повече.

Потърсете организации и приюти, които имат нужда от помощ (повечето карат на благотворителност и винаги имат). На местно ниво е най-добре, ако желаете да се включите по-активно с гореизброените дейности. Ето няколко за старт:

Let's Adopt Bulgaria
Animal Rescue
Четири Лапи
Cat House
Приятели на животните
Надежда за безпризорните

Във Фейсбук има и доста групи, в които се споделя информация за животни, търсеши дом.

Има и още начини, кои по-времеемки, кои свързани със средства. Най-лесният са DMS номерата и ако имате възможност да помогнете с по мъничко и за бързо, можете да започнете с тях.

------------------------

И така, надявам се с този дълъг пост на некозметична тема да съм внесла малко полезни размисли в главата ви. Това са двете основни направления на моите усилия в полето на благотворителността. Споделям само за тях, именно защото са ми най-близки (не са единствените, разбира се). Всеки има каузи, за които го е наистина грижа - с тези две не се изчерпва нищо. Но се надявам да съм ви вдъховила да помогнете за поне една от тях или да се замислите кои са вашите.

Ще се радвам да ми кажете в коментарите как вие помагате или ще помагате. Ама само, ако наистина го правите или ще го направите. :)

No comments:

Post a comment

Thank you for your comment!