Wednesday 23 March 2016

How to Excite a Beauty Blogger (PR-friendly)

Днес ще се позанимая с един въпрос от блогърската кухня, който ме вълнува силно - предполагам и не само мен. А именно, как един пиар или бранд мениджър може да вдъхнови блогърите, с които работи? Имала съм щастието съвсем за кратко да се озова от другата страна, но днес ще поразсъждавам от страната на блогъра в качеството си на такъв. Ще споделя опит и идеи за do & don't за съвместната работа с блогъри. И предупреждавам, че това си е едно цяло отворено писмо към хората, стоящи зад бюти (и не само) брандовете в страната!


Номер едно - обичам да ме впечатляват със стилистично издържана и грамотно поднесена информация, и приятелско отношение още от първия мейл. Тъй като кореспонденцията между представителите на марките в страната и блогърите протича основно с мейли, е лесно нещата да придобият сухотата на миналогодишен козунак. За щастие, има начини ледът да се разчупи и по този начин комуникацията да придобие съвсем различен вид - а от това печели и блогърът, в качеството си на ухажван индивид, и пиарът, в качеството си на човек, търсещ да получи популярност за даден продукт. Не говоря за прекалено фамилиарничене, а просто за по-човешки и неформален подход, отколкото при комуникацията с медийни партньори, например :) И за бога, махнете ме от всички мейлинг листи за пресата!

На второ място - с предложение. "Дайте тука сега да ви изпратим едни неща, а пък вие после ще пишете за тях"... Не работи. В свят, в който креативността е най-скъпата валута, колкото по-интересно предложите дадено нещо, толкова по-голям е шансът да получите каквото желаете за него. Какво имам предвид? Накарайте ме да тръпна в очакване с изненада. Както съм споделяла и преди - това е един чудесен начин да събудите интерес и положителна емоция (поне за мен). Или пък предложете предизвикателство, свързано със самия продукт. Това е нещото, което отличава една куриерска пратка от друга :)

На трето място - презентация. Като заговорих за пратки, не вярвам някой блогър да се радва като малко дете на мърляв пакет от куриера, в който директно са изсипани няколко изстрадали червила с надпис Sample или Tester (пък дори и пълноразмерни). Да не говорим, че съм имала доста неприятни изненади вследствие на недобре опаковани козметични продукти... Виж, красиво опакована кутия с панделка е друго нещо. Дори и брандирана торбичка върши чудеса. А когато е придружена от ръчно написана картичка, сърцето ми пее.

На четвърто място - лично внимание. Вниманието да се поинтересуваш от типа кожа/коса/каквото и да е на блогърите, с които работиш (така и така ги рисърчваш, или?...). Няма начин да се търси мнение за боя за коса от индивид, който не се боядисва. Няма начин и да се получи положително мнение за фон-дь-тен, който очевидно не е за тена на получателката. В най-добрия случай няма да последва ревю (фон-дьо-тенът заминава за някоя приятелка), а в най-лошия - ще последва ядосано негативно ревю. Аз лично се старая да пробвам всичко и да пиша за всичко, което получавам, защото уважавам труда на изпратилия го и искам да дам максимално много инфо на читателите си - но понякога просто няма как. От физиологична гледна точка :)

За мен лично е важно целият процес на комуникация, презентация и проба да се превърне в преживяване. А не просто "сделка" продукт срещу съдържание. Тъй като нито пиарът е длъжен да праща (като изключим натиска от централите), нито блогърът е длъжен да пише. Защо тогава всяка страна да не положи усилие нещата да се случат по-интересно за читателите - най-важната част от уравнението?

И може би тук е моментът да спомена, че има елементи от блогърското съсловие, които се изпринцесват в отношението си към бранд мениджъри/пиари - забравяйки, че те не са родени да изпълняват желания, или поне не нашите (а и блогърите съвсем не са принцеси, особено със средния брой последователи в страната). Повтарям, никой не е длъжен да праща на блогърите, а блогърите не са длъжни да пишат. Всичко е въпрос на изграждане на връзка с ултимативната цел и на двете страни качествено съдържание да достига до повече хора. От пиара зависи да впечатли и информира максимално блогъра, от блогъра - да представи адекватно откровеното си мнение :) В крайна сметка, всяка страна сама подбира и носи отговорността за това с кого работи, нали така?

Една добра връзка се гради не само на положителни емоции, така че хлъцванията по пътя са неизбежни. Свидетел съм на не един и два откровени пиар фала, но и на доста блогърски изцепки, без извинение за термина. Сигурно и аз съм правила такива. Позволявам си да съм откровена, тъй като мисля, че е в полза и на двете страни.

Откровеност, максимална обективност и креативност за блогъра, човечност и изобретателност за пиара - това е идеалният случай за мен. Кому е нужно само да отбиваме номера?

След тази тирада, която смятам за необходимост, искам да благодаря на всички бранд мениджъри и пиари, с които съм работила, работя и ще работя. 99% от комуникацията с тях ми докарва изблици на усмивки, а единият процент, както вече се изясни, е неизбежно резервиран за фалове :) И ще се радвам, ако някой профи реши да коментира този пост - макар и по мейл. Бих искала да чуя и мнението на другата страна, тъй като то е също толкова важно. Предполагам, има какво да се каже!

Блогърите също са добре дошли споделят своето мнение и опит. А ще ми е любопитно да чуя и мнението на читателите, които са крайната дестинация на всички усилия в тази дружба между брандове и индивиди :) Общо взето - keep calm & comment!
Разгледайте и останалите постове от серията On Blogging тук!

12 comments:

  1. Много хубава статия, Ели! Обикновено такъв тип статии от рода: "10 стъпки за успешен блог" или "5 съвета към ПР-ите" ми звучат точно като: "10 съвета към хора без въображение да си имат блог", ама твоята е точно в целта и мнението ми напълно съвпада с твоето! Както казваш - нито една от двете страни не е длъжна да прави нищо, но чуждия труд винаги трябва да се уважава и точно по уважението можеш да различиш възпитания и интелигентния човек от останалите. Не става въпрос за подмазване, не става въпрос за куртоазия, а точно за уважение :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Уважение и благодарност са две неща, на които държа адски много в живота (не само в блога). Много мога да понеса, ама липсата на тези две хич... :) А за статиите тип 5 съвета и 10 начина - моджьерни са, недей така! :D

      Delete
  2. Няма как да не се съглася с всичко. Винаги си личи, когато нещо е поднесено с внимание - независимо дали си от блогърската страна или от пр-ската. Попринцип в живота винаги си личи кое правим с желание и любов и кое е за отбий номер. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. А това с отбиването на номера наистина е ненужно - и си личи ужасно :(

      Delete
  3. Много хубава статия!

    Наскоро гледах едно видео в YouTube, в което ставаше въпрос имено за връзката между Марки-Блогъри-Влогъри в Щатите и за жалост мога да кажа, че във Европа като цяло сме на светлинни години от това как се прави Online Branding и успешен Affiliate Marketing :P

    В САЩ не се пести от проби, мероприятия, кампании,brand building Workshops и т.н., защото им е ясно на фирмите, какво влияние имат новите медии и мнението на блогърите-влогърите ...

    Надявам се някой ден да доживеем такова отношение към нещата и тук в Европа...

    Хубав ден!

    хх Цвете

    www.lillagreen.at

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз силно се надявам да вървим в тази посока. на не едно и две места се чува за неминуемата в бъдещето смърт на рекламата (и не само) в печата вследствие на лидерите на мнение в интернет, но тук като че и до това не сме доживели и скоро няма да се случи. А и бюджетите тук може би не са сравними, де :) Както и да е, важното е да не изоставаме прекалено, както в хиляди други неща, а блогърите сме отговорни нашето си съсловие да се движи напред!

      Delete
  4. Нищо не ме дразни повече от пазаренето за реюта. Някои ПР-и са толкова нахални,че даже след като си публикувал ревюто пращат още 10 емайла за това по какъв начин да преработиш поста, че да отговори на техните изисквания. Толкова досадно ти става, че започваш да намразваш продукта без да искаш и да съжаляваш, че въобще си поел целия ангажимент...

    ReplyDelete
    Replies
    1. ОМГ, засега само веднъж ми се е случвало някой да ми каже каквото и да било по повод съдържанието и естествено, то не се промени... Ако работиш с блогъри, би трябвало 1) да си ги подбрал добре, така че да им се довериш да представляват бранда ти добре и 2) да си наясно, че не ревюто в блог не е сигурната почва на PR материала в списание, например :)

      Delete
    2. Още едно нещо се сетих- изпращането на неща от стари колекции; цветове, които никой не би носил, за да им мине номера... на това също много се дразня.

      Delete
    3. Това със старите колекции е непростимо. А другото... Аз пробвам всичко като цвят, не знам дали има някой, който да не съм. Просто съм любопитна. Ако не ми стои добре - просто си го казвам, но това не значи, че някой друг не би го зарадвал (както се е случвало и с доста налудничави цветове) :)

      Delete
  5. Браво, Елена. Страхотен пост и си много права. Връзката между брандове и блогъри в България, за съжаление, аз намирам за много изкривена. Имам опит, в който една бранд мениджърка ме засипа с хейт, във Фейсбук, под мой пост, защото ревюто ми, очевидно не и допадна. Не беше критика. Беше хейт на много нива - до там, че не съм била запозната със специфичните съставки в продукта, до това, че не съм знаела как да го използвам. Продуктът, за който ставаше въпрос, бях закупила със собствени средства (и то не малко), ревюто като цяло беше положително, но заключението ми беше, че продуктът не си заслужава безумната цена. От този момент, от любима марка, същата стана противна и отказвам всичките покани за каквото и да е. Няма как да не се съглася с теб: никой на никой не е длъжен и е време двустранно да го разберем....

    ReplyDelete
    Replies
    1. Леле, това е безумно... Доста здрави нерви се изискват, за да не теглиш една сочна и заслужена майна в такава ситуация. :D

      Delete

Thank you for your comment!