Take a Break // Vichy Slow Âge Day Fluid

by - Thursday, August 17, 2017

Не съм от хората, които искат много от живота. Може би най-скъпата ми мечта е някой ден да имам малка яхта, с която да плувам по южните морета. Това е от онези мечти, които рядко се сбъдват, но са приятно бягство от ежедневието. Всъщност, най-вече искам да се чувствам спокойна, да се радвам на живота си и да имам възможност да спестявам за пътувания.


Това не звучи като да е много, но през последните две години се оказа почти невъзможно - и само в ретроспектива мога да го осъзная напълно. Работата ми се беше превърнала в постоянен източник на безпокойство. Не искам да се самодиагностицирам с модерното напоследък "anxiety", но малко или много минах през един такъв епизод и още се отърсвам. Неприятно е да осъзнаеш, че не си се смял с глас от половин година. Неприятно е да не можеш да си сложиш червило, защото си си изгризал устните и дори не си осъзнал, че имаш този тик. Неприятно е зъболекарката ти да ти каже, че нямаш проблем със зъбите, а със стреса (стисках си неволно зъбите насън, което предизвикваше непрекъсната болка). Неприятно е посред нощ да мислиш за фейсбук рекламите на клиентите и да не можеш да се спреш.

Като цяло, трудно ми е да изключа, да се дистанцирам от грижите, за да мога да се насладя на момента. Как се опитвам да се справя? Не, не е с крем за лице, но продуктът от заглавието някак успя да ме накара да синтезирам мислите си по повода, които все не идваха под формата на думи. Ето начините, по които бавно, но славно, си възвръщам любовта към живота. :)

> На първо място, отърсих се от отвратителна работа, която ми изпиваше и времето, и силите, и креативността.
> Намерих работа от вкъщи, за да мога сама да контролирам темпото, с което се случват нещата. Сутрин не бързам за офиса, вечер не се тъпча в автобуса. Имам възможност да ида в някое близко кафе и да работя от там. Ако искам по-дълга обедна, мога да си я взема и после да поработя до по-късно.
> Преминах на 6-часов работен ден - защото осъзнах, че след шестия час не съм адекватна нито за клиентите, нито за себе си. А след това съм просто труп, който иска само да заспи (но отново сънува работа). Не си заслужава, дори и при положение, че получавам по-малко.
> След работа просто изключвам компютъра.
> Изключвам си скайпа и работната комуникация през уикенда. Да, аз съм social media manager и някой може да ми се скара за това своеволие, но то ми е нужно. Ако знам, че имам нещо за вършене през уикенда, му отделям определено време и се приключва.
> Излизам на повече разходки, дори и сама.
> Ако се събудя нощем и започна да мисля за работа, се опитвам да отвлека мислите си към предстоящо хубаво нещо (дори и да е, че на другия ден очаквам някоя поръчка с куриер).

Трудно е да се каже кога си се отърсил напълно от неприятното глождещо чувство, че нещо не е наред (и най-побъркващото е, че не знаеш какво!). Но малко по малко започвам да го усещам и малко по малко започвам да се чувствам отново аз. Много ми се иска никога да не ви се налага да изпадате в такава ситуация - аз самата никога не съм си представяла, че ще ми се случи, и дълго отричах, че съм се забатачила. Не е драма, не е болест, просто е нещо, което не трябва да се заседява в живота на никого. И съм сигурна, че и редица от онези дами, които са вечно с крака в басейна/пясъка/някоя екзотична дестинация в Instagram, също са минали от тук. Joie de vivre не е снимка в социалните медии, а как се чувстваме, когато ситуацията не е декор, а реалност (и когато сладоледът е купен с цел изяждане, а не снимане).

И така, ако тази millennial история не ви беше по вкуса, частта с ревюто е тук (радвам се, че все пак не затворихте страницата). :)


Ако се чудите как Vichy Slow Âge ме провокира да споделя една доста интимна част от мозъчното си битие... Отговорът е във формулата - тя се базира на проучвания, посочващи фактори като околна среда, умора и стрес за главните виновници при стареенето на кожата. Именно с идеята да им противостоят и да ги тушират в зародиш, Vichy създават гама, базирана на корен от байкалин, пробиотичен дериват и термална вода. Целта е да се коригират проявените признаци на стареене и да се забави появата на нови.



Гамата Slow Âge включва три продукта - флуид, крем и крем за околоочния контур. Днес ще си говорим за флуида и как той се вписа в ежедневието ми.

Vichy Slow Âge Day Fluid е лек флуид, който освен описаните по-горе съставки, съдържа и слънцезащитен фактор SPF25. Това според мен е едно от ключовите предимства на продукта, тъй като не обичам да натрупвам козметика върху лицето си, а за градски условия фактор 25 ми върши повече от чудесна работа.


Опаковката е разкошна - флуидът е в тежко стъклено флаконче, което определено стои стилно върху тоалетката. Допада ми и това, че е с помпичка от хигиенична гледна точка. Може би размерът и тежестта на опаковката са overkill, но понякога си заслужава, когато дизайнът допълва функцията. А в случая усещането и от опаковката, и от продукта, е дзен.

Не използвам думата случайно, защото цялата маркетинг кампания покрай Vichy Slow Âge е фокусирана именно около начините да "забавим темпото" и да сме по-близо до хармонията. Именно и заради това точно този продукт успя да ме накара да излея горното съчинение-разсъждение. :)


Текстурата на флуида е абсолютно удоволствие - бледорозов и полутечен, той се разнася много лесно върху кожата, оставяйки след себе си фин женствен аромат. Финишът е естествен, няма лъщене или матиране, просто моята кожа в добрите ѝ дни. Слънцезащитният фактор прави продукта неподходящ за околоония контур, но в гамата все пак присъства такъв. А ако се притеснявате, че факторът ще утежни формулата или ще оставя бели следи - бъдете спокойни.

Друго нещо, което ми харесва много във флуида, е нивото на хидратация и чувството, че кожата ми наистина е обгрижена, еластична. Не знам как точно да го опиша дори.

За съжаление, мазната ми кожа си показва рогцата още към обяд. Последните няколко месеца кожата ми си възвръща свойствата от "мазния" пост-тийн период (от няколко години бях по-скоро в графата комбинирана кожа), и може би жегите са причината за това. Много малко неща са способни да укротят секрецията на себум в момента, и флуидът Vichy Slow Âge не е един от тях. Сигурна съм обаче, че зимата ситуацията ще е съвсем различна и че този продукт ще заема челното място на тоалетката ми. За момента го ползвам в комбинация с матиране около обяд и малко пудра преди излизане.

И така, като заключение - страхотна опаковка, страхотна текстура и аромат, обилна хидратация и високи нива на ендорфини при употреба. Подходящ е по-скоро за нормална, дехидратирана кожа. Vichy Slow Âge Day Fluid със сигурност е едно от запомнящите се попадения за тази година и си заслужава да го пробвате - предполагам, че дори една мостра ще ви е достатъчна да се влюбите.

Ще се радвам да споделите размисли по темата с безпокойството, имали ли сте досег с него досега и как сте се отървали. Разбира се, и мнения за продукта са добре дошли!


* Продуктът ми е предоставен за проба от бранда.


You May Also Like

7 comments

  1. И на мен ми дойде една идея по-тежък отколкото се надявах за омазняването през лятото :( Добре, че имах тестерче!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Може би с нашите мазни кожи ни е рано за антиейдж :D Шегата настрана, за мен това ще е идеалният вариант за зимата, дори и есента. Но в момента само един турски крем (суун он дъ блог) и оцветения флуид с SPF на Bioderma са ми ок, много се рязлъщях...

      Delete
  2. Всъщност е драма и е болест, но в главата ти. :) Аз самата вече трета година съм с anxiety, макар и понякога да се чувствам стабилно по-добре. Поздравявам те, че си успяла да се отърсиш от това чувство и си „избягала” навреме, аз все още търся начина. Хубаво е да се говори за това, та се радвам, че го правиш.
    Колкото до флуида - изглежда прелестно, но хич няма да е подходящ за моя тип кожа, затова ще си потърся нещо по-подходящо ^.^

    ReplyDelete
    Replies
    1. Силно казано да съм се отърсила, боря се все още. :) Но съм съгласна, че в главите ни е наистина сериозно и го определяме като болест - все пак светът ни се върти около нас самите.


      Бих искала да споделя някаква универслна рецепта, с която да ти помогна, но май такава няма. Мога обаче да ти препоръчам практиките, които влизат в така наречения "mindfulness" - понякога дори става дума да се насилиш да се огледаш, да спреш да мислиш, да се усмихнеш... След известно време мозъкът ни май се научава да го прави самостоятелно и без натиск. Част от нещата, които правя, са именно повлияни от това движение. Жалкото е, че е много по-лесно да се поддадем на стреса, отколкото на другата страна на живота.

      Друго, което са ми споделяли хора, минали през подобни преживявания, е да се отдадеш на безспокойството, за да го осъзнаеш в пълния му ужас и да разбереш, колко е безсмислено. Защото и да се опитваш да се зарадваш на живота, когато не можеш, е уморително и може да действа закопаващо. За мен лично това беше първия етап - да си призная (точно като при алкохолизма) :)

      Пътят на всеки май минава през различен ад. Ама май стана много екзистенциално и стана време за наздраве от плажа - пращам в твоя посока глътка морски бриз с аромат на мохито. :)

      Delete
  3. Много ми хареса първата част на поста. За крема, честно, не прочетох. Ели, и по-зле от твоето зле преди да вземеш решението за промяна, има. Обаче всеки си показва най-добрите моменти, никой не шерва какво стои зад тази фасада. А то понякога е ад. И разни младежи гледат само някакви куул места и лайфстайл и викат - и аз искам, и аз заслужавам, ей така просто по дифолт. Ама ако може и да не работя. Защо никой не говори за реалността! Аман от филтри, пози и кифльочи.

    ReplyDelete
  4. Браво за първата част на публикацията,за това,че си осъзнала проблема си,че работиш върху решаването му и затова,че споделяш.На много хора ще им се види излишно,защото темата им е далечна и натоварваща,но за много други ще е полезно..

    ReplyDelete
    Replies
    1. Дано и да помогне - знам, че това е бюти блог, но стресът и проблемите се отразяват и на красотата ни ;)

      Delete

Instagram