4 Things I Don't Like in Very Popular Blogs

by - Friday, March 10, 2017

Привет!

Днес ще засегна една тема, която ми е на сърце от поне година-две. Следя ужасно много блогъри от всякакъв вид и в 90% от случаите те ме вдъхновяват страшно много. Но има и такива, които буквално спрях да чета заради дразнещи практики. Ето и някои от тях (практиките, не блогърите).


1. "Ревюта" от по 20 думи, в които се "представя" новото червило на Шанел/Диор/Каквото е модерно. Не, това не е ревю - а просто статия, в която се казва надве-натри, че има нов продукт и той е мнооого як (ама защо точно не си правим труда да споменем). И се продължава с пет еднакви снимки на въпросния продукт, които не дават никаква информация за него. Аз браузвам блогове, за да получа информация, т.е. търся същината. Красивите снимки мога да ги прегледам в Инстаграм.

2. "Пропуснато" споменаване за колаборация с бранд/спонсорирана публикация. Защото понякога е просто очевадно, а означение за съответното сътрудничество няма никъде из публикацията.Читателите не са глупави, you know...

3. Размиване на темата или публикуване на статия, в която няма ясна тема. 

Закусих, сипах си това и това кафе, качих се на самолета на еди-коя-си авиокомпания (да не забравите да си вземете маска за сън и овлажняващ крем), кацнах на Малдивите и хотелът е много уютен. 

Хайде сега задачка-закачка: статията за кафето ли е, за самолета, за хотела или за това как си прекарваш деня? И всичко това под шапката на заглавие като "Петте трика за по-усмихнат ден, които трябва да знаете". Ама извинете - това, което отличава блоговете от риалити шоу, е информативността. Красивите снимки, както казах, си ги гледам в Инстаграм. А да се опиташ да наблъскаш реклама на пет бранда в един пост е доста очевиден и неприятен трик и за брандовете, и за читателите (знам, че се прави от първа ръка, не говоря наизуст).

Не знам дали се обосновавам правилно, но липсата на съдържание е това, което ме дразни най-много от всичко. Всички обичаме красотата и я търсим ежедневно, но тя е естетическа категория - а от блоговете аз лично търся информация, с която да запълня някаква дупка в познанията си за околния свят. Няма значение дали ще е за трикове за наемане на AirBNB квартира или описание на текстурата на новото червило на Dior.

Модните блогъри могат да си позволят да описват с думи само марките от аутфита си, но празнословието или липсата на слово като цяло е тренд, който обзема все повече ниши в блогосферата. Наречете ме старомодна, но само от снимки не придобивам информация за продукта, дори да е червило... Липсва ми текстът, липсва ми описанието с емоция, липсва ми мнението.

4. Загуба на автентичност. Има блогъри, които до такава степен пораснаха през годините, че май просто спряха да влагат душата си в това, което правят. Или поне аз така го усещам. Когато се зачудиш дали зад дадена публикация не стои ghost-writer, ти става едно такова неприятно неудобно. Много се радвам, че тези момичета постигнаха невиждан успех с блоговете си - пожелавам го на всеки, но има един момент, в който просто публикациите им започват да приличат повече на бездушни статии в списание, отколкото на блог постове. Точно тук ме губят.

Интересен факт е, че колкото по-голяма е фен базата на даден инфлуенсър, толкова по-ниски са нивата на ангажираност с публиката. Т.е., колкото по-"голям" блогър си, толкова по-едностранна е комуникацията (читателите пишат ли пишат коментари, ти прибираш парички и мълчиш). А отдалечаването от публиката никога не е добър признак. Затова и все повече рекламодатели се обръщат към по-малките инфлуенсъри (т.нар. микроинфлуенсъри) в търсене на ангажирана публика, която наистина вярва на даден блогър/инстаграмър. И така е редно. :)

Опитах се да разделя мислите си на отделни точки, за да е по-ясно, но като цяло зад решението ми да спра да следвам даден блог почти винаги стоят няколко от изброените по-горе причини. Любопитно ми е дали някой друг мисли като мен - все пак, дори и да не ги споменавам, говоря за блогъри със стотици хиляди последователи, които явно ги обожават. Та се чудя дали проблемът не е само в моя телевизор...

You May Also Like

14 comments

  1. Абсолютно съм съгласна с нещата, които споделяш тук, точно затова аз следя някои блогъри само в инстаграм - в блоговете им няма нищо по-различно, и пак точно заради тези неща inthefrow.com си остава най-добрия блог за мен :)

    Поздрави,
    Виктория
    vickyweek.com

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз много я харесвам! Толкова е лъчезарна, а и от нейните постове човек придобива едно усещане за лукс, което рядко може да се постигне толкова непринудено и непретенциозно. :) Други UK блогърки, които уважавам изключително много, са British Beauty Blogger и London Beauty Queen. :)

      Delete
  2. Напълно съм съгласна с написаното от теб. Мен лично ме дразни, когато даден блог стане популярен и всяка публикация е рекламна/спонсорирана/по покана/на изпратен продукт. Дори да се промъкне някоя лична статия, тя се загубва сред рекламните и спирам да следя блога.

    ReplyDelete
    Replies
    1. За мен няма нищо лошо дори и всяка статия да е спонсорирана или на изпратен продукт, стига в нея да има човешко "лице" и лично мнение. От личен опит знам, че това понякога е трудна работа - но когато го имаш като цел и етика, се превръща в закон.

      Delete
  3. Съгласна съм с всичко което си изложила в статията си. Когато чета блоговете си набелязвам неща и наистина ми се иска да знам, кога статията е спонсорирана или не, за да преценя до колко да се осланям на мнението за продукта. Също съм съгласна и с обезличаването и превръщането на блоговете в списания. Наистина страхотна публикация.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Радвам се, че ти е харесала - въпреки малко неприятната тема. :)

      Delete
    2. Може да е неприятна, но е реална и според мен трябва да се обърне внимание на тези неща.

      Delete
  4. Здравей Ели, много точно си описала основни дразнители заради които и аз вече не чета публикации в дадени блогове. Мисля, че ако авторите на блог станат повече от двама, блога се превръща в сайт и нерядко се обезличава. Именно затова теб продължавам да те следя с интерес.
    Поздрави от мен!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Интересното е, че MaquiLab започна като joint venture. Имах съавторка, която за съжаление се отказа в самото начало. Но разбирам напълно какво имаш предвид - и аз съм забелязала, че блоговете с повече от един автор имат малко шизофреничен подход към нещата. :)

      Поздрави!

      Delete
  5. Чудесно си го написала, Ели!
    Аз също спрях да следя доста блогове заради изброените от теб неща.

    ReplyDelete
  6. Хайде и аз да те похваля :D Наистина чудесен и страшно верен пост! №1 особено много ме дразни, както и да видя ревюта на козметика в блогове, чиято тема няма общо с това, и просто са получили дадени неща заради броя на последователите си.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хах, второто е по-скоро запазена марка на инстаграмърите, май. Затова е и все повече хора се насочват към "лайфстайл" нишата - там няма как да получиш обвинение, че правиш ревю на гаечен ключ, а си бюти блогър. :D

      Delete
  7. Много хубав пост.Темата като цяло не се обсъжа широко, защото все ще има обидени или засегнати.Съгласна съм с всички точки, а мен лично ме дразни най-много 2.Когато човек чете много блогове, веднага си личи спонсориран пост/предоставен продукт и не виждам защо се "крие".
    Да, доста хора веднага остават с впечатлението, че щом е предоставен продуктът Х значи човека прави реклама, колкото и да му вярват, но пък повечето блогъри не получават кремове La Prairie за по 1200$, че да не може той да си го позволи.
    Относно ПР/рекламодателите поне в Бг ми се струва, че продължават да гледат повече броят последователи, а не толкова влиянието им. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, и аз не разбирам защо нещо такова трябва да се крие: гузен негонен бяга се получава (ако казваш това, което мислиш - защо да криеш, че си спонсориран). Но е въпрос на избор и за теб дали ще оповестяваш колаборациите, и за читателите ти дали ще продължават да те следват. :D

      Между другото, тъкмо съм в кореспонденция с един бранд, който сподели, че работи с блогъри, които са по-скоро фенове на самите продукти, отколкото с най-голямата възможна аудитория за страната ни. Не знам доколко пиарите в БГ работят на този принцип, но се надявам да са повече. :)

      Delete