Wednesday, 9 October 2019

Tuscany, Italy: Cinque Terre, Florence, San Gimignano & More

Започвам този пост точно една година след пътуването из зелените поля и хълмове на Тоскана. Не знам защо ми отне толкова време, може би защото това беше първото ми организирано пътуване и някак не го приех като приключение. Но все пак, от тези славни 5 дни има много снимков материал и спомени, които бих искала да споделя с вас.


Пътуването до Тоскана беше следствие на поредното мрънкане на майка ми, че никой не искал да ходи никъде с нея. Аз ѝ казах, че искаме - само да не е по така любимите ѝ камънаци (да се чете "археологически разкопки"). Вкъщи имаше каталог на някаква агенция и тя предложи Тоскана. Казах ок, това да е. Тоскана не беше първото място в travel bucket list-а ми, но все пак беше в него. Скоро след това вече бяхме предплатили и резервирали места, като на шега.

За самата екскурзия ще кажа малко, и то накрая - за който му е наистина интересно. Знам, че няма да повторя преживяването с организираното пътуване в скоро време. Но това в никакъв случай не означава, че не бих се върнала в Тоскана! Още утре бих, веднага даже. Този регион се настани удобно в мозъка ми като дестинация, която трябва да посетя отново - заради гледките, спокойствието, храната и виното. Заради цвета на повечето сгради, заради олюпените им фасади и безкрайния низ от майсторски подредено пране. Вижте за какво говоря...

Ден 1: Монтекатини Терме & Монтекатини Алто

Мъгливо утро в Монтекатини Терме - това беше гледката от терасата на хотела ни
Та, да преминем по същество. Тръгнахме привечер от Пловдив и пристигнахме в базовия ни лагер, Монтекатини Терме, следобяд на следващия ден. След настаняване в хотела, с майка ми решихме да се разходим из градчето преди вечеря. След точно 10 минути вече бяхме седнали на бира, което не е трудно да се случи след 24 часа пътуване с автобус... Но за това време успях да разбера, че Монтекатини Терме е сравнително популярен италиански SPA курорт, в който са почивали доста известни личности.

Тук никой не си дава зор да става рано :)
Затова и на следващия ден, вместо да ходим с групата в Пиза и Лука (не ми бяха особено интересни), ние се отправихме на опознавателно пътешествие из уличките на Монтекатини Терме. Като цяло, излизайки от центъра, човек попада в едно доста подобно на Хисаря местенце - малко занемарено, но прелестно по свой си начин.

Посетихме импозантните Терме Тетучио - най-известните в градчето, където можете да се насладите на разкошен парк и няколко вида минерална вода с различни лечебни свойства, заради които са направени и огромно количество тоалетни...

Терме Тетучио
Терме Тетучио
Терме Тетучио
Терме Тетучио
Терме Тетучио
Интересно място за разходка в градчето е и алеята на известните личности, почивали в курорта. На малки кръгли медалиони в плочките са написани техните имена - от Пучини до Рей Чарлс.

Алеята на известните личности и хотел La Pace - където са отсядали
Статуята на Джакомо Пучини, който обичал да почива тук
Като SPA градче, посветено на почивката, тук няма да срещнете много барове и дискотеки, но пък китните малки кафета са на всеки ъгъл покрай центъра. Там също има и доста магазини на местни и глобални брандове. Включително Kiko. ;)

Най-интересното в Монтекатини Терме обаче е старата част - Монтекатини Алто, до която се стига с очарователен фуникуляр. Пътуването с влакчето е около 5-6 минути по спомен, а горе ви очаква една замечтана италианска идилия. С множество малки кафенета, чиито забързани сервитьорки си пеят под нос някакви местни шансони. И супер вкусни тортички. И италианско кафе... И тук за първи път се срещнахме с онзи специфичен цвят, който надмогва всеки друг в Тоскана - бежовооранжевокафеникавото на материала, от който са изградени сградите. Перфектно контрастиращ с есенното слънце.

Монтекатини Алто
Бих поживяла тук!
Монтекатини Алто
Монтекатини Алто
Монтекатини Алто
Монтекатини Алто
Монтекатини Алто предлага не една и две разкошни гледки към долината
От Монтекатини Алто се разкрива разкошна гледка към околностите. Ние отидохме рано сутринта и още имаше мъгла, но щом тя се разсея, усетихме напълно, че сме в Тоскана. Докъдето стига погледът се ширят зелени хълмове, набодени с прекрасни туи, а тук-таме и нечия частна вила, оградена с чемшир и пинии.

Ден 2: Сиена


През деня в Сиена бях решила да вървя с групата и местния екскурзовод. Грешка, която поправих съвсем скоро. Не че програмата беше лоша - видях доста от забележителностите, а екскурзоводът ни разказа за конните надбягвания, наречени Палио, които са много важна част от тукашния живот. Целият им централен площад е всъщност арена. Нямаше да го разбера, ако не бях с групата, но тълпите туристи и бързането не ми се отразяват добре.







Като цяло, търся малките улички без туристи по тях. Буквално свръщайки от кипящия от живот площад до местната кичозна катедрала, човек попада в съвсем различен свят. Свят на виещи се улици, над които властват прането и песните на готвещите обяда сиенчанки. Точно онази тосканска идилия, която човек очаква от пребиваването си в този райски регион. Тук разбрах защо онзи специфичен нюанс, споменат малко по-горе, се нарича сиена.







Бягството от групата определи и плана ми за следващите дни. Още пристигайки в съответния град, се шмугвах нанякъде. От време на време се засичах обратно с хора от нашата екскурзия, но като цяло се шлях съвсем безцелно из някои от най-красивите тоскански градчета. Тотална противоположност на пътуването ни до Лисабон, в което имаше доста разглеждане на музеи.


Ако някога попаднете тук, обърнете специално внимание на магазинчетата по време на разходката си (има много интересни и нетрадиционни попадения). От гледане се огладнява, но тук има доста малки семейни ресторантчета, в които да заситите глада си.

В някакъв момент върху нас се изсипа доста сериозен порой, който осуети плановете ни за кафе, но все пак беше октомври - не го виня. А и е доста яко да видиш как улиците се изпразват мигновено, а цветът на плочките се променя и потъмнява.

Вдигнете поглед нагоре, за да видите изяществото на местното перално изкуство. Снимайте се с веспите на всеки ъгъл. Не пропускайте великолепните местенца с изглед към градчето. А, да, и дано да не сте хремави, защото тук навсякъде ухае на прясна паста.

Ден 3: Волтера & Сан Джиминяно
Волтера
Ако трябва да определя един любим ден от екскурзията, това ще е той. Днешният маршрут ни поведе из дебрите на Тоскана - онази зелената Тоскана с пиниите и вилите по хълмовете, виещите се тесни пътчета, слънцето и винените турове, обявени върху бъчва на всеки завой.

Волтера
Волтера
Волтера
Волтера
Волтера е едно приказно малко селце, в което (само това съм запомнила) има затвор. Има и няколко музея. Има и малки улички за загубване - аз така си прекарах времето и тук. Има малки магазинчета, продаващи местни вкусотии, както и всякакви сувенири от алабастър (местно производство). Има и разкошна гледка към околните хълмове. Тук имаше и най-малко туристи от всички места, които посетихме. Буквално не ми се тръгваше.

Гледка от Сан Джиминяно - лозя, лозя и пак лозя
Сан Джиминяно
Сандвич със свинско?
Колбаси, сирена и вино, какво му трябва повече на човек...
Сан Джиминяно пък е едно доста популярно селце, над което бдят няколко доста забележителни кули. Тук можете да откриете най-дългата опашка за сладолед в околността, както и няколко местенца със супер вкусна и дъхава пица. Тук можете да се насладите и на силно ароматното местно сирене, ще познаете магазините отдалеч именно по носещата се около тях миризма на стари чорапи. Или пък можете да хапнете от местния деликатес - сандвич със свинско. Сан Джиминяно е доста малко селце и буквално успях да го обиколя от-до за времето на престоя ни тук.

Ден 4: Чинкуе Тере

Гледка към крайбрежието на Чинкуе Тере от гарата в Корнилия
Може би най-чаканият ден от пътуването - мястото, което сме виждали стотици пъти в Инстаграм, и което прилича и на живо на картичка. Чинкуе Тере е всъщност резерват от 5 малки селца - Вернаца, Риомаджоре, Манарола, Монтеросо Ал Маре и Корнилия. За да стигнете до тях, трябва да хванете влака от Ла Специя (препоръчва се да си вземете дневна карта, за да можете да се движите свободно между градчетата, да ползвате тоалетните на гарите и Wi-Fi във влаковете, които минават през много тунели).

Монтеросо Ал Маре
Монтеросо Ал Маре
Първа спирка за нас беше последното градче - Монтеросо Ал Маре. То не е като останалите четири и не е заключено около пристанище. Всъщност, там има чудесен плаж, на който можех да си остана цял ден, въпреки че беше октомври. Монтеросо е може би чудесно решение за почивка в Чинкуе Тере, тъй като е по-спокойно. А морето е просто възхитително.

Вернаца
Вернаца
Вернаца
Следваща спирка е Вернаца и тук започва да се усеща онази атмосфера от картичките. Малкото пристанище е обкръжено от накацали хълмовете цветни къщлета, а отвсякъде се носи ароматът на Фрути Ди Маре - инстаграмабъл фунийки, пълни с панирани морски деликатеси. Супер вкусни и супер засищащи. Тук, както и в следващите градчета, напливът от туристи е неприятно огромен. Ако обаче направите трика да се пъхнете в малките улички (всъщност, доста от тях са стълбища) между къщите, отново попадате на друго място.

Гледка от кулата на Дориа, Вернаца
Гледка от кулата на Дориа, Вернаца
Гледка от кулата на Дориа, Вернаца
Панорамните гледки над петте селца на Чинкуе Тере са доста далеч (по една от великолепните туристически пътеки), но можете да се изкачите до върха на Замъка Дориа и да се насладите на 360-градусова гледка.

Именно на върха на кулата ме свари обаждането от мама да съм побързала да хванем влака за следващото селце. Не е ок да вземете стълбите надолу на бегом, повярвайте ми...

Но все пак стиганх жива до гарата и съвсем скоро бяхме на следващата - Корнилия, където обаче се оказа, че до самото градче има доста стълби... Които не изкачихме и Корнилия остана за следващ път.

Манарола
Манарола, следващото поред градче, отново е низ от цветни рибарски къщлета. Имам много хубав спомен и от тук - най-гениалното бяло вино, което съм пила някога. Тук изгледът към селцето се разкрива най-добре от отсрещния хълм, до който се стига по съвсем къса пътека. И точно от там човек вижда онази "картичка", която е виждал стотици пъти...

Риомаджоре
Риомаджоре
Риомаджоре, без изненада, беше също толкова идилично сходно с предните две градчета. Дежа-вю. Тук вече се бях уморила да снимам, а и някак е сложно да снимаш без да включиш в кадър още 100 снимащи човека. Добре, че разделих снимките от деня по градове веднага след като се прибрах, иначе нямаше да разбера на коя снимка кой е...

И така, с ненормално претъпкания влак обратно в Ла Специя и Монтекатини Терме - с обещанието, че ако се връщам тук, ще е за да видя Корнилия и Монтеросо по-отблизо за почивка.

Ден 5: Флоренция


Разкошен град е Флоренция. Разкошен по толкова много параграфи, че човек може да прекара месеци тук. Всяка улица в старата част е бижу, всяка сграда има свой собствен чар, всяка витрина е интересна. И тук туристите са много, но някак не ги забелязваш. Тук времето не беше на наша страна и ни поваля малко, но аз не се оплаквам от такива неща.




Бях решила да вляза в няколко от забележителностите (да не повярва човек, за пръв път от цялото пътуване). Първа беше базиликата Санта Кроче и останах очарована от духа на мястото - тя е приютила доста произведения на изкуството, а и не всеки ден виждаме процеса на реставрация на платно на живо... В базиликата, чиито строеж е започнал през 13-и век, човек може разгледа творби на Джото и Донатело, както и да каже здрасти на останките на Галилей, Макиавели и Данте Алигиери. Всъщност, останките на Алигиери не са тук - оказва се, флорентинци се опитват да се докопат до тях от смъртта му, но църквата в Равена не пуща и се стигнало до една доста интересна история...





Което ме води и към Музея на Галилей - фен съм на geeky местенцата и не пропускам възможност да се напъхам в някое. А това е цял музей, посветен на изобретенията от различни епохи. Феноменален при това!

След като излязохме, преминаваме по Понте Векио и се гмуркаме в тълпата за по сладолед. Като за последно този ден разпуснахме с разходка из градините Боболи. Абсолютно задължителни, ако посещавате Флоренция - тук ще усетите финия дух на времена, в които градините са представлявали нещо повече от място за разходка. Тук беше и мястото, на което ми паднаха батериите и на телефона, и на фотоапарата, и затова нямам много снимки (освен една гледка от най-високата част и една градина с цитруси, която ухаеше на любов).




След което, уморени до смърт, седнахме на по чаша кианти, за да не пропуснем това тежко и ароматно местно вино. За хапване тук препоръчват бифтек а ла фиорентина, но аз лично не си падам по сурово месо...

Във Флоренция не ми стигна времето за нищо и бих се върнала отново. Не видях отблизо така известното Дуомо, да не говорим за галерията Уфици. Но нека има и за следващия път.


На тази панорамна площадка над Флоренция (водеше се май площада на Микеланджело) изпратих мислено Тоскана - под звуците на един уличен цигулар, който свиреше Hallelujah. От онези редки моменти, в които всичко си е толкова на мястото, че няма повече накъде. Интересното е, че точно тази песен свързвам с още един такъв идеален момент. Едно снежно утро в Студенстки град. I guess it's not the place, but the song...

На следващия ден по обяд, след едно последно хубаво италианско кафе, удрящо в петите, се запътихме обратно към България.

Тоскана за стомаха

Тази част на Италия е рай за чревоугодниците - на всяка крачка или ще видите, или ще помиришете за какво говоря. Тук се хапва здраво и не се мисли много за калории.

Фрути ди Маре в Чинкуе Тере
Колбаси и бифтеци
Сладоледът, или джелато на тукашен език, е издигнат в култ - в Сан Джиминяно даже имаше гигантска опашка пред някаква много известна сладоледаджийница. Пак там, през два-три магазина (обикновено за нещо, свързано с лавандулата), понамирисва на чорапи от малките магазинчета за сирена. На витрините във Флоренция са изнесени кървави парчета месо, готови да скочат в чинията ви (във все още толкова кървав вид). По някое време екскурзоводът спомена и за някакъв деликатес от шкембе... Като цяло, Тоскана е доста месно ориентирана местност.

С комплименти от заведението!
Ако седнете за чаша вино или бира навън, винаги ще ви донесат и нещо за мезване, комплимент от заведението. Ама винаги. Дори и онзи случай, в който ни сервираха кианти с чипс...

Свръхвкусното Панпепато и... ами сладолед :)
Аз лично съм фен на два вида "спомени": магнити/картички и храна. За първото няма какво да говорим, но ако имате място в куфара, непременно трябва да си вземете местни деликатеси за вкъщи. Панфорте и Панпепато - това са най-известните за Тоскана сладкиши и са просто феноменални. Ако сте фенове на сушените плодове, са си истинско изкушение.

Ако си спомняте, в Сан Джиминянно можете да се наситите на ароматни сирена, най-известното от които е Пекорино. Силно препоръчвам, но предупредете половинката откъде е аромата в хладилника. Кианти е местното вино, предлага се навсякъде - тежко, ароматно, не особено по моя вкус. Тук харесват много и колбасите за мезе на въпросното вино.

Като за край - Тоскана е must-see. Тоскана е място, на което да се отдадете на самосъзерцание сред гиганстки пинии, с чаша вино и парче смрадливо сирене. Тоскана е масто за крале и кралици. Посетете я.

P. S. Екскурзията
Обещах няколко думи за самата екскурзия. Отчитам факта, че аз не съм от хората, които си падат по организирани екскурзии изначално - така че приемайте мнението ми с щипка сол.

Организацията беше 55+, т. е. хора над 55 години, както и техните придружители. Явно това се случва по някаква европейска програма или нещо такова, и беше малко по-евтина от останалите подобни. Бях подготвена психически за пътуването с по-възрастни хора и мога да кажа, че беше приятно и неангажиращо. Е, трябваше да оправя настройките на няколко телефона, но дотам. :)

За съжаление, хотелът не беше изобщо на ниво. Храната беше просто поносима. Колкото и хората да казват "ама за тия пари какво искаш"... Ами за тия пари може повече, ако си го организираш сам, дори и с транспорта. Който пък беше най-противното от цялата работа. Ясно е, че до Италия с автобус не е шега работа - 24 часа преход е. Но за тази цел има подходящи автобуси, а нашият не беше ок дори за по-дълъг междуградски преход в страната, пък камо ли международен. Отекли крайници, схващания, недоспиване (а аз спя като заклана в превозни средства). Не мога да си представя по-възрастните хора в автобуса как са се чувствали...

Положителните страни бяха две - спяхме на едно място и всеки ден пътувахме до различните кътчета из Тоскана, а екскурзоводът ни беше много приятен. Също така, местата от програмата бяха много добре подбрани и определено не бих ги заменила за други.

Това сигурно ще си остане първата и последната ми организирана екскурзия. Просто не съм фен на такъв тип пътуване и не ми е необходима "сигурността", която идва с групата. Предпочитам сама да проуча и подготвя всичко, някак по-пълноценно ми е самото преживяване.

No comments:

Post a comment

Thank you for your comment!