Thursday, 12 September 2019

7 Nights In Lisbon

Лисабон е магия, която се настани в съзнанието ми след един роман на Ерих Мария Ремарк. Тежък роман, който все още ми горчи в гърлото. Но ако не беше той, сигурно нямаше да проявя любопитство към столицата на Португалия и нямаше да искам да я посетя.


Всъщност, причината за точно това посещение в Лисабон беше прозаична - една от любимите ми групи бяха на турне из Европа и докато се наканя да си купя билет, в повечето градове просто не бяха останали... Та, Лисабон беше най-добрият ми вариант, а в комбинация с любопитството ми за дестинацията се получи доста добро решение.

Няма да ви занимавам с организацията, тъй като не беше много стройна и се случи по-късно от предвиденото - пътувахме с нощни полети на Bulgaria Air (защото не искахме да прекараме по ден на летище за престой), отседнахме в симпатично AirBnB до летището (за него ще разкажа повече), а като подготовка с плана се бях постарала само аз (половинката can't be bothered с такива неща).

Ще ви занимавам повече с места и снимки. Започваме сега...

Ден 1: Алфама - старата част на Лисабон

Улиците на Алфама са бижу
Историческият център и стара част на Лисабон са едно от най-силно потуристичените места в града. Тъй като столицата на Португалия е построена върху седем хълма, човек си мисли, че няма да има много щъкащи в жегата ненормалници като него... Е, ситуацията съвсем не е такава :) Въпреки тълпите туристи обаче, това място е магично - от виещите се улички до разноцветните азулежос (малките декоративни плочици по фасадите, които са толкова типични за Лисабон).

Тъй като първите два дни ползвахме картата Lisboa Card, за която ще разкажа по-долу, започнахме преживяването си в Лисабон с обиколки из музеите. А първия ден прекарахме изцяло пеша в центъра.

Музеят на азулежото е украсен с азулежо, разбира се
Първи в списъка беше Музеят на азулежото (Museu Nacional do Azulejo), който се намира в сградата на бивш манастир. Самата сграда е чудесна, но сбирката от хиляди плочици азулежо е направо зашеметяваща. Тя е организирана спрямо развитието на изкуството - от пренасянето му в Португалия до наши дни, и представя и методите на изработка. На най-горния етаж има мозайка, представяща града, която не трябва да се пропуска! След като минете през този музей със сигурност ще обръщате внимание на всяка сграда с азулежо!

Синьото и жълтото преобладават като че ли в традиционните плочици
Следва Музеят на водата. Може да ви се види странно място за посещение, но аз като цяло не си падам по стереотипните забележителности, както ще си проличи съвсем скоро. Интересното в експозицията е не само образователната част, която показва различни факти за водата, но и това, че сградата е бивша помпена станция - и машините са си там, утихнали в очакване на поредното селфи с турист. Ако се чудите защо водата си има собствен музей, Лисабон не е най-благодатното място, ако обичате дългите вани. В миналото питейната вода се е разнасяла на крак от специална гилдия и е била наистина ценен ресурс.

Помпите са приведени във вид за туристи и имат много стиймпънк излъчване
Колекцията включва различни уреди от миналия век
А това е количеството наслоявания по тръбите само за няколко години - преди да въведат обработката на водата в целия град.
Следва Panteao Nacional - строежът на тази монументална барокова църква започва през 16 в., но е завършен едва през 20 в., когато и сградата става своеобразен паметник в чест на откривателското минало на Португалия. Тук почива Вашку да Гама, в съседство е масивен орган, а от терасата на върха се разкрива разкошна гледка към града. Друго впечатляващо за мен лично нямаше тук.

Дали е вътре?
Винаги се въодушевявам от органи - как ли звучи в тази огромна зала...
Гледката от терасата на върха на Panteao Nacional
На този етап вече бяхме изкатерили доста стръмни улички в търсене на следващата забележителност от списъка ни и решихме да обядваме. Първото ресторантче с добра оферта на входа беше Restaurante Carmo - тъкмо срещу въпросната едноименна забележителност. Обядът беше повече от разкошен, така че мога само да препоръчам местенцето!

Да преминем към Convento do Carmo - едно от местата, които оставиха много трайно впечатление в съзнанието ми. Историята на този манастир започва около 14 в., като той невинаги е бил без покрив :) Разрушението идва вследствие на опустошителни земетресения и до ден днешен липсващият покрив е напомняне за загиналите. Колекцията от исторически артефакти не е особено забележителна, тук определено важно е усещането, което сградата оставя в сърцето...

Ако навсякъде в Кармо имаше покрив...
Изключително място с изключителна атмосфера!
Единственото неприятно на Алфама беше "ароматът" на облекчаващи се в кьошетата туристи, който се усещаше почти навсякъде. Местните хора сигурно се молят да завали...

За край на ден номер едно оставихме разходка до един от така наречените miradouros - панорамните гледки над града. Има много такива, ние се намирахме близо до Miradouro do Chão do Loureiro, което е малка площадка с кафене. Не мисля, че е най-доброто, но бяхме доста уморени! Иначе, ако ви се шляе, по стръмните улички и стълбища можете да загубите цял ден.

Панорамата от Miradouro do Chão do Loureiro
Ден 2: Белем

Този ден ще го запомня с обикалянето с градския транспорт. Стигането до квартала Белем от нашето AirBnB включваше рейс и трамвай, а помежду нещата за разглеждане взехме още поне 3-4 рейса... Но си заслужаваше.

Тази възхитително невъзхитителна кула...
Започнахме с кафе в паркчето пред Torre de Belem - много приятно местенце, откъдето да наблюдавате тълпите туристи пред отбранителната кула. Не е забавно обаче, ако трябва да сте част от тази тълпа и опашката пред входа е няколкостотин метра... За наше голямо щастие обаче, картата Lisboa Card ни даваше вход с предимство и просто подминахме чакащите. За да разберем, че ако трябваше да чакаме, сигурно щяхме да се самоубием. 

Само мога да се радвам, че пропуснах опашката отляво
Така, не искам да съм party pooper, но Torre de Belem е най-глупавото нещо, което видях по време на престоя ни в Лисабон. Ок, изглежда интересно отвън, но вътре в нея няма нищо (ама буквално). За да се качиш и да слезеш от най-горната площадка се чака на опашка, защото стълбището е много тясно. От въпросната площадка наистина има хубава гледка, но такива има из цял Лисабон, както казах по-горе. При това напълно безплатни... Та, искрено съжалявам хората на опашката долу...

След това разочарование се разходихме пеша до фара на Белем (нищо особено, но си събирам снимки с фарове) и монумента Padrão dos Descobrimentos - построен в името на португалските откриватели. В него може да се влезе (има такса) и отново на върха има панорамна гледка. Не я уважихме.

Padrão dos Descobrimentos
И добре, че си оставихме сили. Продължихме с Mosteiro dos Jeronimos - едно наистина внушително здание, което е must-see. Стилът е късна Готика, а орнаментацията и цялостното усещане от сградата ви дава наистина смирен поглед върху съвременната архитектура... В манастира има няколко малки експозиции и функционираща църква (в която дори имаше литургия по време на посещението ни). 

След литургията трябваше да изчакаме хорът да се изниже покрай нас. Ще се учудите колко много хора има в един хор.
Орнаментацията е изключително интересна, всичко изглежда като голяма бродерия отдалече
От едната страна на манастира е входът за следващата забележителност, която решихме да видим съвсем случайно и на място - Военноморският музей. В него има огромна колекция от модели на кораби, подредени в хронологичен ред. Някои модели са по-големи от човешки ръст! В една от залите пък се намира стая от яхта, принадлежала на кралското семейство... А в специално хале се пазят както лодките на въпросното семейство и свитата им, така и няколко самолета. Ако сте фенове на моделостроенето - това е вашето място. Мен лично там ме налегна една много сериозна меланхолия, свързана с неразбирането ми на концепцията за война...

Колекцията кораби беше просто внушителна и с размери, и с размери на някои от кореабите
Яхтата на кралското семейство не е нещо особено, даже ми се стори потискаща
Това са истински лодки - на кралското семейство и свита
След този музей вече трябваше да обядваме. Тук търсенето беше сложно, защото потокът от туристи е много голям и има много места, на които ще ти отрежат главата със сметката без да се усетиш. Намерихме една непретенциозна пицария в парка на няколкостотин метра от манастира, където хапнахме поносими бургер и салата на поносими цени. 

Следобедът ни беше също изпълнен с доста интересни занимания. Хванахме си градския транспорт до Двореца Ажуда, където човек определено схваща на какво са наблягали кралското семейство - колекцията от изящни предмети от Изтока е чудесна, а и добрата поддръжка на мястото помага да се потопите в атмосферата на лукс от онези времена. От прозорците се открива разкошна гледка към река Тежу. Наблизо до двореца се намира и ботаническата градина към него, която не е особено голяма. Но пък има чудесни местенца за отдих и няколко разкошни вресливи пернати.

Дворецът Ажуда
Повечето от стаите вътре са запазени в оригинален вид
Какво са си награбили от някоя експедиция до Изтока...
Тронната зала
Ботаническата градина
Тези чудесници обикалят свободно и непрекъснато врещят
Завършихме деня с нещо, което ме грабна от момента, в който го видях - Tejo Power Station. Това е бивша парна електроцентрала, която е захранвала Лисабон през миналия век. Вътре в станцията всичко е като едно време, само дето липсва прахоляка и мръсотията.



Светлинни и звукови инсталации ви пренасят в котлите и пещите, а машинарията е отворена и обяснена за всеки любопитко. Мястото е доста голямо и загубихме поне час и нещо вътре. За децата (и за нас, де) има и специален кът с интерактивни занимания на тема електричество.



Завършихме деня скапани до смърт, но на другия ден пак ни чакаше обиколка, при това извън града...

Ден 3: Синтра

Синтра е градче на около 40 минути с влак от Лисабон. Известно е с няколкото интересни вили и дворци в него и около него. Най-туристическият е Дворецът Пена, в самото сърце на градчето е Националният дворец на Синтра, недалеч е Дворецът Монсерат и вилата Quinta da Regaleira. Пропуснахме първите две, защото искахме да имаме време за другите - и не съжалявам грам.

Quinta da Regaleira е магично място. Създателят на модерния облик на вилата е имал наум мистика, която съчетава препратки към различни религии и учения. Миксът му се е получил доста добре. Основната сграда е абсолютна красота, като извадена от някоя приказка. А в градините са разпръснати безброй местенца за отдих, розариуми, кули и кулички, дори един много известен кладенец, който съм сигурна, че сте виждали. Ориентацията тук е сложен процес дори и с картата, която дават на входа. Quinta da Regaleira си заслужава високата такса (около 16 евро) без възражения - изключително място, което не вярвам да има аналог някъде по нашите ширини. Това беше и нещото, което най-много впечатли половинката ми.

Нарочно няма да показвам повече снимки от долните две - това място си заслужава да остане изненада, за да се насладите на очарованието му напълно.

Основната сграда в имението
Кладенеца Poço Iniciático
Хващаме автобусчето до Двореца Монсерат. Там отново ни оръсват със солидна сума, и отново не възразявам, защото си заслужава на 150%. И тук ни въоражават с карта, но ориентацията се оказва загубена кауза - тръгнахме да търсим кафенето, за да се освежим първо, и така и не го намерихме. Но намерихме долината на папратите и двореца... Ах, този дворец! Изящнa комбинация от арабски, индийски и готически елементи, която буквално ме остави без дъх. Ако имам възможност да си построя дворец, това ще е. Не мога да го опиша, просто трябва да се види...

Впечатляващ отвън, но почакайте да видите вътре...
Пикник край двореца
Терасите, които опасват двореца - любимо място
Невероятната декорация буквално премрежва погледа
Навсякъде се вият растителни мотиви
А цветовете на украсата са точно в мой стил
След като се разделих с мъка с това място, тръгнахме из градините - които са огромни. Има специални местенца, посветени на различни растения (като Мексиканския кът с гигантски агавета), езерце с лилии. И едно местенце, което буквално щяхме да пропуснем. А то беше като от филм. Изоставена функционална сграда, която беше завлядяна от растителността по възможно най-красивия начин. Мислете стил храм във Виетнам. 



И след това намерихме кафенето. Най-сетне :D В него се сервира някаква храна, но ви препоръчвам, ако ще обикаляте като нас, да си носите сандвичи. 

След това целодневно приключенстване се прибрахме може би най-уморени от дните досега. Буквално припаднахме... И на следващия ден уж щяхме да почиваме.

Ден 4: Почивка (уж)

Този ден станахме по-късно и се ориентирахме към известния пазар за храна TimeOut Market. Освен че беше пълна лудница, цените се оказаха определено завишени на фона на другите местенца из града, които предлагаха същото. Иначе има огромно разнообразие от всякакви неща за ядене - от бургери до току-що умъртвени морски деликатеси... 

Burger Bar & Blues
В крайна сметка хапнахме два огромни бургера с картофки в едно симпатично ресторантче наблизо - Burger Bar & Blues. Не го бяхме проверявали предварително, просто ни грабна името. Интериорът и хапването бяха чудесни, само дето ни липсваше блусът... Може би беше рано и току-що бяха отворили, не знам. 

Розовата улица - без да искаме минахме и от двете ѝ страни
След обяда се разходихме в околностите, попаднахме без да искаме на известната "розова" улица (с вече доста поизтрито розово), тръгнахме да търсим магазин за комикси... И попаднахме на единственото място с хубаво кафе, което успяхме да намерим в цял Лисабон. Не знам защо, но тук кафето не е много на почит и само във Fabrica Coffee Roasters пихме хубаво - пекат го на място и просто е убиец. 

Търговския площад - под арката Rua Augusta тръгва голямата им търговска улица
Следва лежерна разходка до търговския площад, търговската улица, покрай Elevador de Santa Justa (противно място, според мен - и то не само заради спящите до него клошаропънкари), покрай реката (където ударихме по едно зелено вино, гледайки как лодки и яхти от всякакъв размер разхождат туристи от всякакъв калибър)... И после тръгнахме да си търсим магазинче да си вземем нещо свежо за вечеря - да знаете, че зеленчуците тук не са много хубави. 

Леко и спокойно в деня за почивка бяхме навъртяли над 17 километра.

Ден 5: Oceanario de Lisboa

Ден пет беше причината да идем в Лисабон. Концертът на любимите Tool, който ми беше в музикалния bucket list.

Преди концерта обаче трябваше да идем до едно от най-забележителните места в Лисабон. Това беше единствената препоръка на хазяина ни, който се оказа, че е гид. До Oceanario de Lisboa се оказа, че се стига пеша от квартирата ни, намира се на брега на реката до една от големите гари в града. Като цяло, този район е много приятен и има какво да се прави - пазаруване в големия шопинг център Centro Vasco da Gama, возене на панорамния кабинков лифт Parque das Nações, разходка и почивка покрай реката... 

Това човече явно е нещо като маскот на Океанариума
Тук на заден фон се вижда кабинковия лифт
От пингвини до заспали октоподи
Но да се върнем на Океанариума. Не знам какво очаквах, но това място надмина всичко! Представлява огромен аквариум, който се обикаля на 360 градуса. Обикаляйки аквариума, се преминава и между различни експозиционни зони, представящи флората и фауната на световния океан. Там ще видите видри, птици, корали, жаби, безгръбначни... 

От самия аквариум съм правила клипчета - само тази снимка е станала
Но истинското удоволствие е да седнете пред някой от гигантските панорамни прозорци, които гледат навътре в самия аквариум. В него летят манти, огромни пасажи рибки, акули, някои доста интересно изглеждащи риби... Една от мечтите ми е да се гмуркам, но едва ли ще се случи заради проблеми с ушите - това място е може би най-близкото до усещането да си в дълбините. Магически успокояващо е!

В Океанариума има и временни експозиции - ние попаднахме на Такаши Амано и неговите "подводни" гори.

Цената на билета за Океанариума е 19 евро на човек. Но тези пари са със сигурност добре похарчени, повярвайте ми! 

За концерта няма да ви говоря, който харесва Tool - сигурно е бил на някоя от датите. :)

Ден 6: Ерисейра

Първият плаж, на който се натъкнахме в Ерисейра - Praia de Sao Sebastiao
Тази снимка не помня от кой плаж е, но май е от Praia do Norte

Стигаме до моят любим ден от приключението, ако може така да се каже. Мечтаех да видя Ерисейра от мига, в който видях някъде снимка от това рибарско село, пълно със сърфисти. Оказа се, че от Лисабон дотам има редовни автобуси и след малко размотаване по автогарата в търсене на нашия, се качихме и потеглихме натам. Първа спирка беше кафе с пащел де ната, след което се отправихме към океана, по това време все още забулен от сутрешна мъглица. 

"Централният" им плаж следобед - Praia dos Pescadores (на рибарите). В края му е пристанището. Този плаж няма много вълни и затова тук идват хората с деца (и няма сърфисти)
Във и покрай Ерисейра има много плажове. Ние видяхме 4 от тях, които са най-близо до центъра. На всеки плаж прави впечатление едно - няма заведения и чадъри. Само на основния градски плаж имаше малка зона със сламени чадъри. Като цяло, по ивицата нямаше още много хора, но пък ако човек се вгледа в далечината, ще забележи сърфистите, накацали във вълните като малки точици.

Отляво е опита за топене на крака в океана на Praia do Norte, а отдясно са коктейлите над Praia do Sul
Ерисейра се води сърф резерват - тук се стичат хора от цял свят заради условията за този красив спорт. Навсякъде ще видите дъски за продажба, украса, табели и какво ли още не... Бях си сложила банския, но решението да се топя в океана ми мина след първото докосване на ледената вода с краката ми. Не е за без неопрен, определено!

Magic Quiver Surf Lodge
След разходката по плажа решихме да идем на разходка в самото градче, което е с неописуемо сладка централна част. Къщичките, уличките, всичко е абсолютно instagrammable. Бих могла да прекарам там 2 години само в съзерцание.


Стигнахме до момента с хапването. Тъй като градчето е старо рибарско свърталище, тук рибата е прясна, току-що извадена от водата. Видяхме как я пекат на средата на улицата - пред очите на гладните клиенти на ресторанта. А ние се загубихме по задните улици, за да обядваме в един от най-добре оценените семейни ресторанти наблизо - Скакалецът. Ако щете ми вярвайте, по-вкусна риба не съм яла през живота си...


Какво е живота на океана без коктейли? Сладващата стъпка беше да си намерим такива. Но, тъй като сърфистите са заети през деня, много малко заведения отварят преди 2-3 часа следобед. Затова стигнахме до едно капанче точно преди един от плажовете, където се отдадохме на съзерцание.

След това си намерихме място за лимонада и кафе в компанията на няколко дъски и се качихме (аз с огромно нежелание) на рейса за една последна нощ в Лисабон...

Ден 7: Хаос

През последния ден беше сложно, защото първо трябваше да идем да си оставим багажа до летището, а после да измислим какво да правим до вечерта. Решихме да не мислим. Пихме кафе (отново във Фабриката), пазарувахме (поне аз), разхождахме се. Обядвахме в старата част, може би кварталът на театрите (така и не разбрах къде сме), изпихме по последна чаша вино, влюбихме се за последно в Лисабон. Търсихме магазин за комикси в някакъв странен квартал, от който отидохме пеша до летището... И прекарахме около 5 часа там, преди check-in, заради забавен полет. Това беше може би най-неприятната част от всичко - или как да го кажа, единствената неприятна част. Хаосът на летището беше пълен, до последно не ни обявиха гейта на таблата и трябваше да се лутаме като ненормални, защото нямаше и кой да питаме в 1ч през нощта. Но не може всичко да е перфектно, все пак.

И така приключи една дълга и изпълнена с много спомени седмица. Останаха ни неща за правене за следващия път - rooftop баровете, разходка с лодка по Тежу, вишневия ликьор ginjinha в шоколадова чашка, нощния живот... Нека има. :)

Като цяло...

Като цяло, Лисабон е туристически град. Но свърнете ли от центъра, ще откриете гигантските квартали тип Дружба (само по-цветни), гадните станции на метрото, спящите под моста и покрай гарите бездомници... Град като град, минал през вековете и стигнал до нас с всичко привично на вековните големи градове. И като всеки от тях, дори отрицателните му страни са се врастнали в живота му и са пълноценна част от него.

Едно нещо не трябва да забравя човек в Лисабон, и това е да гледа нагоре - има какво да се види. Градът живее покрай мостовете, затова и тази гледка така ми се запечата в съзнанието...
Като цяло, португалците не са най-усмихнатите хора на планетата. Особено мъжете. Не знам дали не им е писнало от туристи или просто са ядосани на нещо. Но поне езикът им е разкошен. Бих научила португалски, въпреки че и без него се оправихме чудесно.

Като цяло, май все повече предпочитам малките градчета покрай столиците, които посещавам. Така се случи и в Дъблин, и сега също. Сигурно има защо - все повече търся спокойствието.

Като цяло, бих се върнала в Лисабон. Дори и да е само на път за двуседмична почивка в Ерисейра.

Полезно

Оставям и малко полезно инфо, ако искате да планирате своите дни в Лисабон по-пълноценно.

Най-полезно е да се оглеждате - за уличките-бижута и за графитите по тях
Транспорт до и от Лисабон
Може да се пътува със самолет със и без прекачване. Ние избрахме втория вариант, за да не губим по цели дни на летищата в Италия (през там беше най-евтино). Важи правилото за ранната резервация за спестяване на пари, но имайте предвид, че цените са сравнително високи дори и от нискобюджетните компании. Можело да се пътува евтино до Мадрид и от там с нощен автобус.

Настаняване
AirBnB е най-добрата ви опция. Има доста хотели, но като цени не намерих нещо сходно, особено имайки предвид, че държа на самостоятелно настаняване. Нашата квартира беше в един от кварталите покрай летището, но слава богу не се чуваше почти нищо от него. Самият квартал беше доста интересен - почти селски, всички къщлета бяха почти еднакви, само фасадите боядисани в различни пастелни цветове. Тихо, спокойно, разкош. Явно обаче кварталът западаше, защото имаше доста опърпани къщи и доста за продан. Нашата си беше чудесна, така че не се оплаквам.

Нашият квартал - Olivais Norte
Имаше няколко такива земеделски кътчета покрай пътя. Разкош.
Транспорт в Лисабон
В Лисабон можете да се придвижвате с автобус, метро, трамвай, влак. Препоръчвам да си вземете карта VivaViagem, която се продава на автоматите в повечето метростанции. Тя се зарежда предварително с какъвто кредит искате и после само я чекирате в превозните средства. Може да я презаредите отново на автомат в метрото, когато кредита ви свърши. С нея ще поспестите някой лев определено, да не говорим за удобството - важи за всички видове градски транспорт с някои малки и не особено важни изключения. Аз лично предпочитам автобуса за придвижване, но и метрото им е доста добре организирано. Трябва да сме благодарни на Google Maps за интегрираната карта на градския транспорт, защото е невероятно улеснение!

Отляво е началната точка, отдясно - крайната. Буквално една улица, но доста стръмна!
Може би най-интересното от градския транспорт в Лисабон са малките фуникулярчета, които щъкат по баирите на старата част. Ние не се качихме, защото са много пълни в повечето случаи, но иначе са едно от най-често сниманите неща в града. 

Чекирането на картите е самостоятелно - на влизане в автобуса, на влизане и излизане за метрото, на перона на гарата за влака. Има контроли, така че не е препоръчително да забравяте.

Lisboa Card
Lisboa Card е едно от огромните улеснения за туристите в Лисабон - картата включва безплатни входове за много обекти, отстъпки за други, отстъпки за различни преживявания в града, както и безплатно ползване на градски транспорт. Купува се предварително и разпечатката от покупката се разменя за самата карта в няколко пункта в града. Ние разменихме на летището още.

Всичко от ден 1 и 2 при нас беше с картата - и всичко беше безплатно, освен Музея Кармо и Военноморския музей, където имаше само отстъпка. Като се сметнат всички входове + безплатното возене в градския, картата се избива почти двукратно. 

Предлага се във вариант за 24ч, 48ч и 72ч. Нашите бяха за 48ч и определено ни послужиха мноооого добре!

Хапване и пийване
Ох, това е дълга тема... Кухнята на Португалия е известна с много неща, но за мен лично най-привлекателни бяха рибните вкусотии. Затова и когато ходехме на заведение, поръчвах в повечето случаи именно такива. Рибата в Ерисейра ще я помня цял живот, а ако сте любители на нещата с пипала, няма да останете разочаровани.

Отляво - Restaurante Carmo, отдясно - Lisboa Ha Mesa
Най-известното нещо за хапване обаче е сладкиш. Пащел де Ната е едно малко сладкишче от бутер тесто с яйчен крем. Ядох на няколко различни места и определено не бих го нарекла любим десерт, но е приятно допълнение към кафето. Оригиналната рецепта е създадена в заведение близо до манастира Жеронимуш - в Pasteis de Belem. Там обаче имаше някаква безумна опашка и просто подминах (без грам съжаление, всъщност). 

Отляво - кафето във Fabrica, отдясно - кафето в Ерисейра (Pastelaria 7)
Трябва да знаете, че в много от заведенията в по-туристическите части на града сметката ще ви излезе солено. Търсете малки семейни ресторантчета, които предлагат обедно меню - за около 10 евро можете да хапнете двустепенно или тристепенно меню с напитка. Тези ресторантчета са с интересно работно време и ако не хванете обяда и вечерята, ще си останете гладни.

Също така, имайте предвид и практиката да се сервират разядки, които след това са отразени в сметката - на някои места са вече сервирани, на някои ги предлагат, на други ги сервират веднага след сядане без да питат... Не си заслужават и просто ги откажете.

Благодарение на плътната програма и отдалеченото ни AirBnB, пропуснах вечерните забавления. Пропуснах и нещо, което много исках да направя - да посетя rooftop бар. Бях харесала Terraço 23, ако имате път към Лисабон и време за него, поне вие отидете...

Като цени - има всякакви ресторанти и барове. Но дори и с бюджет от 20-25 евро двама човека хапват доволно без никакъв проблем.

Шопинг
Не съм пазарувала много, но на главната търговска улица и около нея има всичко - от големи брандове до местни занаятчии. Аз лично си набрах няколко нещица от Kiko и Sephora, поразгледах и още няколко магазина, но нямах мерак да троша пари в шопинг заради ограничения багаж...

За сувенири взехме традиционните магнити - тук нещата се въртят около рибките и плочиците азулежо. Като основен износител на корк, Португалия е известна и с многото си и разнообразни коркови изделия.

Еднодневни екскурзии
Пътуването покрай Лисабон се случва или с влак, или с автобус. Към Синтра пътувахме с влак (билетът за влака е около 2.50 евро и е включен във VivaViagem / Lisboa Card, в зависимост с какво разполагате в момента), а към Ерисейра пътувахме с автобус (около 5-6 Евро, плаща се на шофьора). И в двата случая беше лесно и бързо, този тип пътуване прилича много на ситуацията в Бг, дори като цени. Само дето шофьорите на автобусите не говорят английски и е малко трудно да се ориентираш на кой точно трябва да се качиш...

Освен Ерисейра и Синтра, много ни препоръчаха и Порто. Но то ще остане за следващия път.


И така, май беше това. Седем дни емоции накуп :) Ще се радвам да ми споделите дали сте били и какво сме пропуснали, за да записвам за следващия път. А ако имате въпроси - не се колебайте да питате!

No comments:

Post a Comment

Thank you for your comment!