The Social Media Post

Заобичах Instagram. Заобичах хаштаговете. Започнах да харесвам дори Twitter. И започнаха да ме наричат social media junkie :)

Всъщност, какво толкова има в социалните мрежи, което ни кара да си гледаме телефона през 15 минути? Има някакъв живот - шарен, случващ се, разнообразен. Не като живота в офиса, в който сме заседнали по 8 часа на ден. Не като скучната реалност с пералнята и печката вкъщи. Обаче дали е нужно в редките случаи, в които наистина живеем и сме социални, да вадим телефона, за да го увековечим? 

Pic Source: techmarketing.com
Ето това ме тормози малко напоследък. Да, харесва ми да си снимкам разни неща, да споделям разни неща и да очаквам мнение или да усмихна някой... Гледам това да не се натрапва на околните - не искам да съм от онези ненормалници, които вървят с телефон в ръка и не ядат преди да са си снимали обяда. Ама понякога го правя, извинети мъ :)

В крайна сметка, всеки разсъждава с поглед от своята камбанария. Геймърът гледа на света през очите на оръжието в поредния first person shoote; лекарят не слуша никой, защото цял ден му надуват главата с температури и лични драми; писателят търси във всичко тема за поредното нещо за писане, защото го сърби... Ето тук нещата със социалните мрежи обаче се събират, защото именно там всеки намира нужното - нова игра, теми за размисъл, тих събеседник. И то без нуждата да си "включен" в цялата работа. Без отговорността, която истинският разговор изисква. Без сивотата и очевидните некрасивости в света около нас. 

Винаги ще има Twitter, където да си кажеш накратко какво ти е на сърцето. Винаги ще има Facebook, където да споделиш със съучениците отпреди 20 години, че си имаш ново коте. Винаги ще има Instagram, където да изрежеш и филтрираш подходящо снимката на панелката по залез... И всичко изглежда другояче, не толкова всекидневно :)

И в това няма нищо лошо. Няма лошо да хаштагваме реалността в опитите си да я организираме. Само нека не забравяме, че реалността е някъде там и не са ни нужни Скъли и Мълдър, за да разберем, че тя е важната. И е красива, и е оригинална - без филтри, без доукрасяване и без хиляди лайкове.

Та, в заключение - не си мислете, че ако не отразите нещо във Facebook, то не се е случило. Като едно вече заклеймено social media junkie не съм аз човекът, който да ви уча как да си изключите телефона на мига и да се насладите на живота. В един бъдещ пост ще ви покажа как може и така (и е наистина чудесно), но днешният е всъщност с предполагам неясната цел да споделя противоречивите си чувства спрямо социалните мрежи. Ясно е, че съм "за", само не ми е ясно до коя граница :) We shall see! 

Споделете ми какво е вашето мнение - какво са за вас Instagram, Facebook, Twitter, Pinterest, Google +? Коя е любимата ви мрежа и защо? Да заформим една дискусия!

И накрая - нахално ли ще е да ви помоля да ме последвате в социалните мрежи? ;)

     

5 comments:

  1. Аз споделям твоето мнение изцяло. Обаче се дразня на хора, които използват социалните мрежи, за да парадират с материални придобивки и лайфстайл, очаквайки възхищението на всички "приятели" чрез лайкове. В общи линии смятам, че се лишаваме от интимност показвайки всичко случващо се 24/7. И наистина колкото и да ми е неприятно да призная, се получава, че ако не постваш нищо в профила си, значи и нищо интересно не ти се включва и отиваш в графа loser.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хах, според мен повечето хора се "похвалват" с новите си придобивки в мрежите с идеята, с която го правят и на живо - да споделят нещо, което ги е направило щастливи на момента. Визирам ситуацията, в която се срещам с приятелка и се започва едно "Виж, виж какво намерииих!" и "Аааа, откъде е тая чанта?" :D

      А относно последното - имам приятели, които не са ми приятели във Фейсбук. Защото нямат такъв :) Всеки има такива хора около себе си (или приятели, които имат Фейсбук, но просто не го ползват) - и точно те са доказателството, че животът е извън социалните мрежи :) Това, че не споделят в мрежите, не значи, че не им се случват яки неща. Напротив, знам, че им се случват, защото понякога им се случват с мен ^^

      Delete
  2. Много добре си го написала! И аз съм съгласна с теб :)

    ReplyDelete
  3. "Та, в заключение - не си мислете, че ако не отразите нещо във Facebook, то не се е случило." - вярно е, но ми отне доста време да го осъзная. Любимата ми социална мрежа е Instagram. Обаче наскоро гаджето ми знаеш ли какво ми каза? - "Добре че вече не си снимаш храната", с което ме довърши :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хах, сигурно социалните ни мании изглеждат доста странно на хората наоколо... Но пък винаги можем да се оправдаем с репликата "За блога е!" :D

      Delete