A Letter to my (more) Mature Self

Написах писмо до 14-годишното си аз и някак си съжалих, че тогава не съм написала писмо до сегашното си аз. За да не съжалявам след 10 години, ето какво ще кажа на 37-годишната си, може би по-зряла същност. Дано не се загуби по пощальона Време това писмо :)

Драга ми 37-годишна Елена,

Още ли си слагаш яркосиня очна линия? Защото сега може би приличаш на онази сервитьорка в кварталната кръчма, която носеше размазан син молив и яркорозово червило... А може би си си направила лифтинг? :)

Добре де, няма да съм лоша. Не искам, но определено се получава сякаш искам да се шегувам с теб. Може би защото си далече в бъдещето и мога да ти се оплезя с дебелата си плитка и къси роклички. 

Сигурно линиите на челото ти вече са по-ясни, тенът ти е по-повехнал, а горната ти устна е още по-тънка. Но всъщност - много ми е интересно дали ти пука. Дали нещо е успяло да повлияе на самочувствието ти и да те накара да даваш луди пари за "заличаване на бръчки". Или си все толкова самоуверена, че всяка възраст е красива. Дали си боядисала първите си бели коси? Напомням ти какво казваш сега: никога няма да ги боядисам, или ако ги боядисам, ще е някой ярък цвят за разкош. Спазвай си обещанията, жено!

Има ли някой до теб, за който си най-красива? И ако няма - пак ли си най-красива? Много те моля да кажеш "да"! А ако този човек е същият като сега и е там, захапи го за ухото :)

А как върви работата - постигна ли мечтата си да работиш като истински копирайтър? Не знам дали си успяла, но ако не си или си си избрала нещо друго (случва се) - много силно се надявам да ходиш с кеф на работа. И да не си задаваш странни въпроси за живота, вселената и всичко останало, още не си на 42. И трябва да си осъзнала границите на простосмъртието си или да си ги надскочила. Нека е второто :)

И едно напомняне - ако дупето ти се е сплескало от седене пред компютъра, на който няма много-много снимки от почивки... Вземи си една. Дълга и с включен самолетен билет до Лондон, защото си обеща да се върнеш там. Или още по-добре - до Япония!

За финал, обади се на Катя. И си свали сутиена - знам, че в него така и не се е повило нищо, поне да не ти пречи :)

Robbie Williams - It Was a Very Good Year

     

6 comments:

  1. Ели, това е писмо за 47 годишната ти, не за 37 :)
    Поздрав от мен, на 40 г., Т. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хах, от моята камбанария така изглеждат нещата, но може би си права... Прекалено жестоко съдим годинките :)

      Delete
  2. Много ми хареса. Малко ме е страх да си напиша писмо и да се разочаровам от себе си после :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ами то затова е цялата работа - за да имаме начин да си напомни и да не се саморазочароваме :)

      Delete
  3. Здравей Ели, аз съм на 37 и мисля, че това писмо е адресирано до теб като станеш баба. А 37 е далеч от бабината възраст. ;-) Мисля, че на 37 косата ти ще е боядисана, горната ти устна няма да е по-тънка, а сутиена със сигурност няма да свалиш (особено след като родиш) ;-) Относно мъжа до теб: и да е същия, и да е друг - все няма да съжаляваш.
    Важното е да не губиш дух и чувството си за хумор. Пък и 37 не е чак толкова много ако знаеш, че ще доживееш до 74 (средна продължителност на живота в БГ според НСИ). Успех!

    ReplyDelete
  4. Момичета (надявам се не е странно, че се обръщам така към вас), много хубаво ми става, че споделяте тези си мисли :) Някак по-комфортно ми става... Може би минаването на 25-те ме е направило доста чувствителна по темата и затова съм и толкова "груба" в разсъжденията си за тази съвсем не възрастна възраст. Важното е, че има кой, от другата гледна точка, да ми плесне шамара. Благодаря!

    ReplyDelete

 

Bloglovin

Follow

Instagram

Twitter