Changing the Routine (Blogging Issues 101)

by - Monday, October 23, 2017

Не ми се беше случвало да си копирам фейсбук коментар като блог пост, но ето че днес се случва. Копирам и разширявам мнението, което изразих под тази публикация, защото смятам, че е редно да обясна очевидната си липса през последните два месеца. Предполагам, някои ще прочетат статията с любопитство, някои ще се припознаят в моя герой, някои ще се подсмихнат, а други - ще се ядосат. Идеята ми е да провокирам мисловна дейност и ако я изразите в коментар, ще ви бъда безкрайно благодарна. Цензурирам само откровени обиди и хейт. :)


Ето оригиналният пост, който предизвика реакцията ми:



Ето и коментарът ми:

Няма да повтарям силното присъствие на няколко очевидни фактора - липса на ясно обозначаване на платените публикации (или такива с предоставени продукти), както и липсата на адекватно отразяване на съответните продукти. 

Ще се включа с нещо, което мен лично като блогър ме успокои през последните няколко месеца. Дадох си доста дълга почивка и си казах, че няма да поствам, докато не почувствам, че отново искам да пиша за нещо - ама силно да го поискам. Отдалечих се малко от блогването и блоговете като цяло за близо месец. През това време забелязах и изместването на PR вниманието към една малка група от блогъри и влогъри (естествена последица от тяхната стратегия и аудитория явно, или поне така се надявам), и това съответно си пролича по намалялата купчина продукти за тест вкъщи. 

Вместо обаче това да ме натъжи или огорчи, то ме накара да се отпусна и най-сетне да се измъкна от рутината (от доста време рутина) "пратено за проба-снимки-тест-пост". Колкото и странно да звучи, но не ми правеше удоволствие да се мацотя, а съм си фен на грима от половината си живот... След месец близо започнах да си купувам отново сама гримове (което също правех доста рядко последните две-три години). И отново чувствам приятен прилив на адреналин да избирам новички неща пред стелажите. :) Странно, наистина оценявам каква късметлийка съм, че съм работила с толкова марки... А сега оценявам колко добре се чувствам без PR пратките. 

MaquiLab определено няма да е същия, няма да е толкова активен. Но никому не е нужен още един блог за козметика. Нужни са ни искрени мнения и хора, заставащи зад тях без натиск (бил той и собственоръчно наложена схема и рутина, пари, престиж и т.н.). Автентичност и адекватно отразяване на плюсове и минуси. И по-малко блогококошки, които повтарят едно и също. :)


А сега - малко да поразширя разсъжденията си

На първо място - не искам да звуча неблагодарна. Както казах, още ми е трудно да повярвам, че съм част от блогосферата и имам възможност да работя с марки, които обичам от години (или да откривам нови). Но както всяко нещо, което прекалено много се вгражда в ежедневието, се поуморих и пренаситих. И с тази умора дойде липсата на удоволствие от процеса.

Решението да спра да пиша дори само за месец не бе лесно - обичам да го правя, но осъзнавах нуждата да се дистанцирам. Намерих 200 причини да започна отново, но и 200 причини да променя вижданията си за блогването. Най-вече, да се самоубедя, че не съм длъжна да пиша за всичко изпратено. Да, на хартия си го знам, но на практика... Ами, опитвах се да уважа всеки PR с всичко изпратено, почти навреме. Не ми се получаваше адекватно, затова просто няма да го правя повече. До блога ще стигат само нещата, за които наистина искам да пиша, защото са ме впечатлили (с добро или лошо).

За това наистина ми помага мълчанието на PR-ите напоследък. Всичко като че се измести към една групичка инфлуенсъри (някои от които харесвам доста, някои пък никак). И не е трудно да се види защо интересът се измести така - при някои е визия и фотограф, при други е аудитория, при трети може би е нещо като криворазбран престиж... Работа на PR/маркетинг отдела е да прецени дали даден инфлуенсър върши работа за промотиране на услугата/продукта, както и да измери резултатите от сътрудничеството. Та, от тази гледна точка ще кажа само едно: надявам се маркетинг отделите да си вършат работата адекватно, надявам се инфлуенсърите ни да са наистина инфлуенсъри. Нищо, че отстрани цялата работа ми изглежда малко неадекватна по световните стандарти... Надявам се и да не обиждам някого, между другото, ама не ми е главна цел в живота.

Благодарна съм за всичко, което някога се е изсипало на прага ми. Благодарна съм и че куриерите вече все по-често подминават вратата ми. Общо взето, благодарна съм за това, което имам. Знам, че звучи странно, но наистина се чувствам облекчена от затишието напоследък. Радвам се, че не съм огорчена или натъжена - защото можех и такава да съм. Но не, облекчена съм.

Обмислях да сменя визията на блога, да започна отначало, какво ли не... Само защото усещах, че нещо не е наред. Решението се оказа доста по-лесно, и то е да спра да се притискам сама.

Не на последно място, както вече споделих в ето тази статия, има някои неща, които могат да ме подразнят като читател. Като блогър могат да ме подразнят само две: липсата на автентичност и липсата на адекватно съдържание у "колегите". За себе си съм сигурна, че нито едното, нито другото ме е вкарало в грях. Ако имате друго мнение - коментарите са отворени.

Ще приключа тази тирада с обещанието да публикувам по-рядко тук, но с повече ентусиазъм. Знам, че ще разберете. :)

You May Also Like

13 comments

  1. Напълно разбирам и още повече те подкрепям в това, което си решила Ели, въпреки, че ти си една от най-любимите ми блогърки и една от малкото, които не изгубиха автентичността си през годините.

    Дерзай, ние още ще сме тук и ще чакаме да ни зарадваш с нещо хубаво!

    П.С. И на мен тотално ми писна от ПР публикации, та ще се радвам (много!) да чета оригинално съдържание, баш в стария дух на блогърстването.

    Гушки,
    Светли

    ReplyDelete
    Replies
    1. :* :* :*

      Благодаря ти, Светле! Жалко е, че вече разделяме съдържанието на оригинално (неплатено) и... другото. Не трябваше да се развиват така нещата, оригиналност и спонсорирано съдържание могат да съществуват чудесно заедно, но уви. Вината обаче не е само на блогърите, марките допринесоха с много лоши практики. Но това май е друга тема :)

      Delete
    2. Подкрепям мнението ти :)

      Delete
  2. Подкрепям те с две ръце! Видеата и постовете с изцяло ПР-ски пратки, на които попадах от началото на годината ми дойдоха в повече, което доведе и до моята липса от блог пространството тази година. Някак си се чувствах задължена непрекъснато да следя и купувам всички новости, за да съм наравно с другите и по средата на годината не издържах на цялото това натоварване. Заради това тази година не си спомням да съм получавала каквито и да било пратки от ПР-и и бях поканена само на едно събитие, на което не отидох. В крайна сметка след тази "почивка" отново се възвръща желанието ми да пробвам някои продукти без да се старая да знам за всичко на пазара в момента. Взимам си нещо, защото ми е интересно и искам да го пробвам, а не защото всички го хвалят. С две думи забавяш темпото, усещаш свободата и спокойството да се наслаждаваш на хобито си в умерени дози! :)
    Поздрави!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти - определено последното ти изречение олицетворява промяната :) Спокойствието е нещо, което се боря да си възвърна не само в блогването, но и в живота като цяло (след като сама позволих то да бъде нарушено). А като се замислиш доколко не го ценим... Само не знам с умерените дози как ще се разберем. :D

      Delete
  3. Чакаме новите статии в Maquilab с нетърпение! Ценя мнението ти и съм съгласна с горе написаното и с коментарите под тази и под публикацията на Стефи! Успех в новото решение, ние сме тук да четем. :)

    ReplyDelete
  4. Страхотен пост,чакам с нетърпение новите статии!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти, на път са :) :) :)

      Delete
  5. Чета блогове от около 4 години. Твоят ми беше от любимите, но в един момент ми писна да чета за неща, които са изпратени от PR. Така се започнах да пропускам да чета твоите статии. Днес случайно се отворих блога ти и много се радвам, че ще се приключи с тях. Очаквам новите да са заредени с твоят заряд и отново да ми станат едни от най-приятните за четене. Успех!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси!

      Имаше моменти, в които със седмици публикувах само за изпратени неща. Истината е, че буквално нямах нужда да си купувам нищо сама - което беше доста добре за бюджета и любопитството ми, но предполагам е изглеждало доста натрапчиво от страната на читател.

      Ще се радвам да споделиш точно какво те накара да спреш да ме четеш - дали съм спряла да ти звуча обективно, дали ти е писнало по всички блогове да има едни и същи неща, дали самият етикет *продуктът е изпратен за проба* те е подразнил... Такива статии ще продължава да има, но по-подбрани и определено няма да са само такива вече. :)

      Delete
    2. Най-много ми писна от това, че в повечето блогве се пише за едни и същи неща. По този начин в един момент се чудех дали изобщо да вярвам на написаното. Но това се отнася и за други блогове, не само за твоя. Тук го написах, защото твоят блог е един от първите, които започнах да чета и въпреки всичко го харесвам :) Надявам се отново да започна да чета всяка твоя статия с удоволствие. А що се отнася до това, че ви изпращат продукти за проба, няма как това да ме дразни. Все пак това е част от рекламната индустрия. Желая ти успех и чакам нови неща :)

      Delete
    3. Ясно, благодаря ти за искрения отговор (и че продължаваш да ме следиш!) :)

      По принцип е нормално нещата да се повтарят из няколко блога в един и същи период - все пак това са продукти, изпратени според маркетинг календара на съответната марка, след лансиране или прочие събития. Но няма как да не се съглася, че е дразнещо. Аз лично прехвърлям едно-две ревюта и дотам. А тези, публикувани два дни след получаването на продукта... директно пропускам. :D

      Delete

Instagram