How to Say No

by - Tuesday, February 07, 2017

Една проста тема, върху която тригодишно дете би могло да направи докторат. А нещо толкова трудно за един възрастен! Опитвам се да опиша начините, по които съм пораснала през последните години и казването на думата "не" със сигурност е един от тях. Затова и ще ви поговоря днес, навръх 29-ия си рожден ден. :)

На първо време човек се научава, че може да направи всичко, но не и едновременно. И че непрекъснатото казване на "да" води до неминуем нервен срив и тотална загуба на лично пространство, време и ценни ресурси. Защото не искаме да нараним никого, не искаме да разочароваме никого, не искаме да откажем на никого. Независимо дали става дума за роднини, шеф или половинка, думичката "не" е страшна... Обаче по-страшни се оказват последствията от вечното "да".

Не помня кога започнх да осъзнавам, че се намирам във фазата, в която тепърва осъзнавам този факт. Може би е било в началото на двадесетте ми години. Помня, че ми беше пряко сили да откажа услуга, независимо дали имах възможност или не да я свърша като хората и без да отложа нещо друго. По принцип съм услужлив човек, опитвам се да разбирам останалите и да помагам, когато мога. Но едно нещо започна да се превръща във все по-голям фактор в невъзможността ми да помогна на всеки по всяко време - именно времето.

Когато започнах работа и се оказах затворена в цикъла 9-до-5, намерих и истинското основание да кажа "не" на база съвсем рационално мислене. Да кажем, че си намерих оправдание - дори не ме е срам да го кажа. В началото плахо, с гузна съвест, с тих глас. С годините става все по-ясно, отсечено и без никакво съжаление. Защото невинаги моята намеса би довела до позитивен резултат, невинаги аз мога да направя нещо по-добре от някой друг, невинаги мога да се включа с адекватна помощ (колкото и да ми се иска). Във всички тези случаи предпочитам да кажа "не" и да не губя не само своето и без това изплъзващо се време, ами и това на човека, който ме е помолил за помощ. Независимо кой е той.

Не се чувствам по-лоша или по-неотзивчива, надявам се и хората покрай мен да не ме смятат за такава. И ако можех да включа още нещо в писмото към 14-годишното ми аз, това щеше да е съвет как по-бързо да се престраша да казвам "не", когато се налага. А с годините се налага все по-често, и то невинаги без неприятни сценарии.

А знаете ли кое е най-трудното "не"? Това, което отправяш към себе си. Когато знаеш, че нещо не е ок в живота ти и трябва да го пресечеш. Когато знаеш, че някой ти действа зле и трябва да му кажеш едно сочно "чао". Трудно е да убедиш самия себе си, особено когато за целта се налага да излезеш от зоната на комфорта. Guess what - там се оказва най-хубаво. Никой не е казал, че ще бъде лесно, но няма нищо по-гадно на тази плането от това да казваш "да" на неща, които те правят нещастен.

Като човек, който гордо вече може да каже, че си е излязъл тотално от зоната на комфорта във всяко отношение (и то на няколко пъти през последните години), искам да ви задам един въпрос. Чувствате ли се добре там, където се намирате? Ако не - кажете "не" на ситуацията. И толкоз.

С това приключвам собствените си словоизлияния и ви каня да се включите в дискусията с нещо - grumpy cat, стихче  с думата не, може би малко размисли... Ама само ако наистина искате. :)

You May Also Like

6 comments

  1. Много ми хареса днешният ти пост. Наистина в някои случаи, да (си) кажеш "не", е най-доброто решение, дори да е малко егоистично понякога. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Егоизмът е здравословен в малки порции. И когато му е времето. :)

      Delete
  2. Много добър съвет, който баща ми от много години с постоянство ми дава и аз чак сега започвам да го приемам и прилагам. Та поста ти ме хвърли в малко по-странична насока от темата за казаното "не", а именно към това да изляза от зоната на комфорта. В момента точно трябва да реша дали да го направя и честно казано, съм скована от страх. Но прочитайки твоя личен опит, че точно извън нея е по-хубавото място, приемам днешния ден като знак, че трябва да се впусна с главата напред в това, което ми предстои :D Благодаря, Ели :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Има много фактори, които определят изборите ни. Но наистина вярвам, че ако човек не се чувства добре на мястото си и паничката с положителни емоции на везната не натежава, колкото и да е пълна - то промяната е наложителна. От другата страна не е лесно... Но и никой не е обещавал, че ще е лесно. Така че, смело напред и се надявам да те очаква нещо красиво. :)

      Delete
  3. "Не" е толкова освобождаващо.
    Благодаря ти за този пост. Това бе най-полезното нещо, което прочетох днес, а вярвай ми, днес прочетох много полезни неща (в изпитна сесия съм в университета).

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хах, радвам се! Успех на изпитите :)

      Delete