My life has changed. And there's nothing wrong about change.

by - Sunday, February 07, 2016

"And I wasn't the only slave to my nesting instinct.  The people I know who used to sit in the bathroom with pornography, now they sit in the bathroom with their IKEA furniture catalogue."  ~Chuck Palahniuk, Fight Club, Chapter 5

През последната година пред полезрението ми попадат не една и две статии за това как животът се променя, когато минеш от първата половина на 20-те годинки във втората. От една страна са хората, които ревностно защитават студентските пиянства и живота на помощи от мама и тате с мотивацията, че това е "истинският" живот и отвъд него всичко е скучно и сиво и безсмислено корпоративно. От другата страна са хората, които едва ли не с гузно примирение прокламират живота на пълен комплекс витамини в очакване на момента на "голямото чудо", наречено бебе или високоплатена работа или нова масичка за хола от IKEA. Може би повече забелязвам тези статии именно сега (сигурно ги е имало и преди), но точно на 28-мия ми рожден ден някак естествено дойде да се замисля къде стоя аз в този дебат за живота, вселената и всичко останало...

На първо място, смяната на двата режима - университетска свободия и офисния живот, дойде някак напълно естествено и със солиден преходен период, през който изобщо не са страдали нито парти живота ми, нито работата ми. Просто знаех кога какво се прави и си го спазвах без много да му мисля (дисциплина, на която се учудвам в днешно време). В един момент обаче, също толкова напълно естествено, започнах да наблягам повече на почивката след работа, отколкото на баровите забавления.

Ако трябва да съм напълно честна, имаше време, в което петък вечер вкъщи ми се струваше като нещо пагубно за съществованието ми. Безвъзвратно загубено време, което съм можела да прекарам в опити да си чуя мислите и тези на приятелите си, надвесена над чаша по всяка вероятност фалшив алкохол... По тона ми сигурно сами се досещате, че този момент не трая дълго :)

От друга гледна точка, какво ще правя в събота и неделя в момента ми се струва доста по-важно, отколкото какво ще правя в петък вечер. Промяната е извършена и за мен свободното време започва да придобива съвсем различни измерения. Да, обичам да си лежа на дивана и да гледам филми, понякога имам нужда именно от това... Но някак повече обичам да свърша нещо, което да ме накара да си размърдам мозъка. Да пиша, да правя снимки, картички... Най-добре да пътувам - да си мърдам и дупето, и мозъка едновременно :) И както 90% от хората на моята възраст (упс, как звучи само) - мразя факта, че тези моменти са ограничени малко или много до уикенда. Благодарение на 8-часовия работен ден пред компютъра, вечер едва имам сили за излизане, пък камо ли за креативна работа. И в тази връзка - как се гледат адекватно деца в този свят за мен е непонятно... Не че за момента имам някакво желание за деца, де - за мое и тяхно щастие, но наистина не разбирам как се справят родителите на пълен работен ден, особено ако няма мама и тате да помагат с гледането...

Времето на безгрижното обикаляне по барове с идеята, че най-големият ми проблем е намирането на моя мъж и перфектната очна линия вече е минало. И то не защото може би съм намерила и двете, а защото гледам напред със съвсем други очаквания. И с цели, които включват малко повече от бутилка Мента Пещера и перфектното парти. Намерила съм си "своите" неща за разпускане и изобщо вече не ми пука дали някой би ги нарекъл скучни :) Може би именно приоритизирането без външно влияние е знак, че човек помъдрява. Не че отказвам ментата, де. Просто я замествам с Блъди Мери в умерени количества и с доказала се през годините компания.

И така, ако на вас не ви е станало ясно от коя страна на дебата съм, на мен поне малко ми се поизясни. Честит рожден ден на мен и нека си пожелая, а и на всички вас, да имаме времето и възможността да правим нещата, които ни карат да се чувстваме в хармония със себе си.

И понеже съм зачекнала темата - погледнете и тази приятно отрезвяваща статия (горе-долу) по темата :)

 Follow me on Bloglovin'  Follow me on Facebook  Follow me on Google+  Follow me on Instagram  Follow me on Pinterest  Follow me on Twitter

You May Also Like

10 comments

  1. Честит рожден ден, Ели! Поста ти звучи доста свежо за твоите "преклонни" 28 ;-) Пожелавам ти нови творчески успехи и да знаеш, че "Най-хубавите 10 години от живота на всяка жена са между 28 и 33" (Коко Шанел). Така че: хубавото тепърва ти предстои!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Потривам ръце в очакване на най-хубавото :)

      Delete
  2. Честит рожден ден и от мен, Ели!С пожелания за попътен вятър във всяка посока, която тръгнеш :)
    С течение на годините и от позицията на моите почти 30 години съм на мнение, че всяко нещо е с времето си и става в точния момент :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси! И нека хубавото пожелание да се връща :)

      Delete
  3. Честито и от мен :) Здрава, вдъхновена и обичана да си.
    А за гледането на деца - моето порастна, въпреки мен :) Време все се намира

    ReplyDelete
  4. Същото казват и за минаването в 30-те. Не им вярвай, това са клишета. Всичко е до нагласа. Честит рожден ден! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси! Аз точно, защото ми писна от клишета, реших да се впусна в писане :D

      Delete
  5. Честит рожден ден и тук, Ели! Всяка възраст и всяка година е прекрасна и нашата цел е да се чувстваме максимално комфортно в нея и да открием всичките ѝ прекрасности. За мен цифрите на биологичната възраст сами по себе си нямат значение, а личното светоусещане и съприкосновение със света около в нас и вътре в нас. Има лелички на по 20 години и младежи на 60. Иначе, за децата няма спор - те са това, което тотално преобръща приоритетите ти и обсебват времето и вниманието ти. Как се гледат от работещи и опитващи се да блогърстват майки? Трудно, на ръба на пределите. Особено ако децата са въртоглави. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не знам защо, но този коментар ми излезе за одобрение чак сега. Благодаря ти с... месеци закъснение! А децата ако не са въртоглави, не ми ги хвали. :D

      Delete