My life has changed. And there's nothing wrong about change.

"And I wasn't the only slave to my nesting instinct.  The people I know who used to sit in the bathroom with pornography, now they sit in the bathroom with their IKEA furniture catalogue."  ~Chuck Palahniuk, Fight Club, Chapter 5

През последната година пред полезрението ми попадат не една и две статии за това как животът се променя, когато минеш от първата половина на 20-те годинки във втората. От една страна са хората, които ревностно защитават студентските пиянства и живота на помощи от мама и тате с мотивацията, че това е "истинският" живот и отвъд него всичко е скучно и сиво и безсмислено корпоративно. От другата страна са хората, които едва ли не с гузно примирение прокламират живота на пълен комплекс витамини в очакване на момента на "голямото чудо", наречено бебе или високоплатена работа или нова масичка за хола от IKEA. Може би повече забелязвам тези статии именно сега (сигурно ги е имало и преди), но точно на 28-мия ми рожден ден някак естествено дойде да се замисля къде стоя аз в този дебат за живота, вселената и всичко останало...

На първо място, смяната на двата режима - университетска свободия и офисния живот, дойде някак напълно естествено и със солиден преходен период, през който изобщо не са страдали нито парти живота ми, нито работата ми. Просто знаех кога какво се прави и си го спазвах без много да му мисля (дисциплина, на която се учудвам в днешно време). В един момент обаче, също толкова напълно естествено, започнах да наблягам повече на почивката след работа, отколкото на баровите забавления.

Ако трябва да съм напълно честна, имаше време, в което петък вечер вкъщи ми се струваше като нещо пагубно за съществованието ми. Безвъзвратно загубено време, което съм можела да прекарам в опити да си чуя мислите и тези на приятелите си, надвесена над чаша по всяка вероятност фалшив алкохол... По тона ми сигурно сами се досещате, че този момент не трая дълго :)

От друга гледна точка, какво ще правя в събота и неделя в момента ми се струва доста по-важно, отколкото какво ще правя в петък вечер. Промяната е извършена и за мен свободното време започва да придобива съвсем различни измерения. Да, обичам да си лежа на дивана и да гледам филми, понякога имам нужда именно от това... Но някак повече обичам да свърша нещо, което да ме накара да си размърдам мозъка. Да пиша, да правя снимки, картички... Най-добре да пътувам - да си мърдам и дупето, и мозъка едновременно :) И както 90% от хората на моята възраст (упс, как звучи само) - мразя факта, че тези моменти са ограничени малко или много до уикенда. Благодарение на 8-часовия работен ден пред компютъра, вечер едва имам сили за излизане, пък камо ли за креативна работа. И в тази връзка - как се гледат адекватно деца в този свят за мен е непонятно... Не че за момента имам някакво желание за деца, де - за мое и тяхно щастие, но наистина не разбирам как се справят родителите на пълен работен ден, особено ако няма мама и тате да помагат с гледането...

Времето на безгрижното обикаляне по барове с идеята, че най-големият ми проблем е намирането на моя мъж и перфектната очна линия вече е минало. И то не защото може би съм намерила и двете, а защото гледам напред със съвсем други очаквания. И с цели, които включват малко повече от бутилка Мента Пещера и перфектното парти. Намерила съм си "своите" неща за разпускане и изобщо вече не ми пука дали някой би ги нарекъл скучни :) Може би именно приоритизирането без външно влияние е знак, че човек помъдрява. Не че отказвам ментата, де. Просто я замествам с Блъди Мери в умерени количества и с доказала се през годините компания.

И така, ако на вас не ви е станало ясно от коя страна на дебата съм, на мен поне малко ми се поизясни. Честит рожден ден на мен и нека си пожелая, а и на всички вас, да имаме времето и възможността да правим нещата, които ни карат да се чувстваме в хармония със себе си.

И понеже съм зачекнала темата - погледнете и тази приятно отрезвяваща статия (горе-долу) по темата :)

 Follow me on Bloglovin'  Follow me on Facebook  Follow me on Google+  Follow me on Instagram  Follow me on Pinterest  Follow me on Twitter

10 comments:

  1. Честит рожден ден, Ели! Поста ти звучи доста свежо за твоите "преклонни" 28 ;-) Пожелавам ти нови творчески успехи и да знаеш, че "Най-хубавите 10 години от живота на всяка жена са между 28 и 33" (Коко Шанел). Така че: хубавото тепърва ти предстои!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Потривам ръце в очакване на най-хубавото :)

      Delete
  2. Честит рожден ден и от мен, Ели!С пожелания за попътен вятър във всяка посока, която тръгнеш :)
    С течение на годините и от позицията на моите почти 30 години съм на мнение, че всяко нещо е с времето си и става в точния момент :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси! И нека хубавото пожелание да се връща :)

      Delete
  3. Честито и от мен :) Здрава, вдъхновена и обичана да си.
    А за гледането на деца - моето порастна, въпреки мен :) Време все се намира

    ReplyDelete
  4. Същото казват и за минаването в 30-те. Не им вярвай, това са клишета. Всичко е до нагласа. Честит рожден ден! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси! Аз точно, защото ми писна от клишета, реших да се впусна в писане :D

      Delete
  5. Честит рожден ден и тук, Ели! Всяка възраст и всяка година е прекрасна и нашата цел е да се чувстваме максимално комфортно в нея и да открием всичките ѝ прекрасности. За мен цифрите на биологичната възраст сами по себе си нямат значение, а личното светоусещане и съприкосновение със света около в нас и вътре в нас. Има лелички на по 20 години и младежи на 60. Иначе, за децата няма спор - те са това, което тотално преобръща приоритетите ти и обсебват времето и вниманието ти. Как се гледат от работещи и опитващи се да блогърстват майки? Трудно, на ръба на пределите. Особено ако децата са въртоглави. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не знам защо, но този коментар ми излезе за одобрение чак сега. Благодаря ти с... месеци закъснение! А децата ако не са въртоглави, не ми ги хвали. :D

      Delete