The Challenge of Bioderma: The Stranger

С малко перипетии и закъснение, но и аз се присъединявам към втори етап от предизвикателството на Boderma, което ме срещна с един напълно непознат продукт :) Ще ви спестя многото приказки за самият крем - нямам чувствителна и нетолерантна кожа, и Sensibio Tolerance + не е точно моят тип грижа, но все пак му дадох шанс за през нощта. Всъщност, главното в тази публикация е историйката в края, тъй като тя е моята интерпретация по предизвикателството :)


Sensibio Tolerance + е създаден за кожа, която реагира на външни фактори и козметика, като действа на причините за тази реактивност, предотвратява я и същевременно хидратира. Можете да прочетете по-подробно описанието на продукта в Pinks, а ето и какво мисля аз!

Кремът е с лека, флуидна консистенция, разнася се приятно и бързо. Оставя осезаем слой върху кожата ми и за съжаление след час лъщя доста - което го прави и неизползваем за мен в дневни условия (а и няма SPF). От гледна точка на хидратация и облекчаване на пресушаване след почистване обаче е доста приятен. Хубавото на формулата е, че не съдържа прекалено много неща (убедила съм се, че не трябват километражи съставки, за да действа нещо), и не съдържа силикони. Но, пак повтарям - за моята мазна кожа този крем се оказа тежък...


Трябва да кажа и няколко думи за опаковката - изключително яка е! Дозаторът е с нещо като самозапечатващ се след всяка употреба механизъм и така не се получава онова "топче" от засъхнал крем на върха. А и самата формула е предпазена от външни влияния, което при подобен вид продукти е много важно.

И така, без повече приказки, да видим какво измъдри главицата ми, поставена пред Предизвикателството на Непознатия...
-----
В ъгъла на ресторанта, пред чаша изстинало кафе, подсмърчаше млада жена - видимо преминала фаза на доста сериозен плач. Зачервените очи и трепкащите ръце едва ли я тревожеха обаче - зареяният зад прозореца до нея поглед беше на километри и от чашата с кафе, и от погледите на останалите посетители на заведението. Затова и тя не забеляза как един от тях се приближи бавно към масата ѝ, сякаш да не я стресне. 

- Мога ли да се присъединя към вас?, попита Непознатият.
- Какво пък - подсмръкна жената, - и без това вече трябва да се взема в ръце...

Мъжът носеше в ръка мека шапка, а чертите му (дори и гласът) определено вдъхваха доверие. Той постави уверено своята чаша до нейната и седна с гръб към останалите посетители, като че за да не го чуват.

- Е, какво причинява тази неприятна ситуация? Не бих искал да съм груб, но едва ли това е най-привлекателният ви вид...
- Не съм дошла тук, за да привличам някой! - жената очевидно се ядоса при такава наглост, но не го изгони.
- Знам, дошла сте да изпиете едно кафе и да се успокоите, за да си възвърнете спокойствието и да се изправите отново пред онова, което е причинило плача ви.

Сега вече тя се изнерви, но не на него, а на това, че се оставяше емоциите ѝ да проличат. Допреди половин час се кара с най-добрата си приятелка за пълни глупости (дори не беше сигурна за какво точно, но беше свързано с местата в самолета) и сега трябваше някак да се успокои и да се върне при нея, за да изяснят нещата около предстоящото им пътуване. 

- Добре, сега ще се усмихна, и ще ви попитам защо дойдохте да ме утешавате. По принцип не съм от хората, които обичат да им се месят в личния живот...
- Не съм дошъл да ви утешавам или да се меся. Или поне не целенасочено. Просто явно имате нужда от някой, който да отвлече вниманието ви от проблема. 

Непознатият се пресегна за кафето си и отпи от горещата течност. Сякаш я беше отпила тя...

- Моето кафе изстина вече. Не го обичам изстинало. Проблемът е, че ако го притоплят, ще стане на нищо, а нямам време да си поръчам ново.

- Мила моя... - той се спря насред изречението. - Не, няма да фамилиарнича, но вземете моето. Отпил съм само веднъж. - непознатият подбутна чашата с кафе към жената и тя се усмихна леко.

- Не всеки ден срещам хора като вас - каза тя. - Определено не очаквах от един непознат да сподели кафето си с мен. А ако знаехте колко обичам кафе, щяхте и да разберете колко означава това за мен. Карате ме да се замисля дали пък не греша някъде в отношенията си с околните...

- Едва ли, просто сте по-чувствителна. И може би реагирате малко по-остро на всичко, което засяга отношенията ви с любимите хора. 

Размениха още няколко думи, но нищо съществено - всъщност, нямаше нужда от много приказки. Скоро чашата с кафето беше пресушена и жената вече беше готова да тръгва.  Тя стана и закопча догоре поизмачканото си сако.

- Тръгвам. Нямам намерение да се оставям на емоциите си, поне не и в рамките на този ден. За което сте "виновен" вие, благодаря!
--------
А сега, мили читатели, заменете най-добрата приятелка на жената от разказа с нейната пудра (например), а Непознатият - със Sensibio Tolerance + :) Дори и да не може да ви успокои при неразбории с близките хора, може да успокои кожата ви след някоя "караница" с козметичен продукт, както и да предотврати следващата!

* Продуктът ми е изпратен за проба от PR.

2 comments:

  1. Историята е страхотна просто! <3

    ReplyDelete
    Replies
    1. Радвам се, че ти е харесала :) ^^

      Delete