Thursday 22 May 2014

My Body & I

Пиша този пост абсолютно импулсивно и без план, след като на два пъти в рамките на два дни се докосвам до една тема, която май наболява почти всяка от нас. Темата за това как се възприемаме, обичаме и харесваме ли тялото си -  с всичките му недостатъци?  И защо обръщаме внимание толкова именно на недостатъците?


Разговорът тръгна от една пейка в парка, на която с колежките обсъждахме целулита. И това, че всъщност не би трябвало да ни пука, защото практически данък обществено мнение не би трябвало да плаща никой. Щом един мъж може да се облече с рокля и да изпее жестока песен, защо една жена да не сложи къса пола и да не покаже трапчинките по бедрата си? Ама-ха!


Попаднах и на това видео, което тотално ме накара да седна да пиша за нещо, което ме дразни от доста време - идеята за "перфектност" на нашето време. Да, имам целулит, при това много за абсолютно нормалната си физика. Защото не обичам да спортувам, не пазя диети, не ходя на кавитация, и не искам някой да прави сапун от липосукцираните ми мазнинки - поздрави на Тайлър Дърдън. Такава съм и засега нямам намерение да се променям. Ходя пеша всеки ден и правя упражнения от време на време, когато усетя нужда да се поразтегна (а и обичам да го правя), но да ме видите с клин и да подскачам по команда или да тичам около гребната - тц.

И не си мислете, че се филмирам по две вдлъбнатинки на задника, и само ако стисна. Не. Целулитът ми се вижда и с абсолютно просто око, без да стискам. Не преувеличавам и не подценявам. Опитвала съм с домашни средства, не става. Особено след като започнах да работя на бюро стана по-зле. Предполагам, не съм единствената. Но сигурно съм една от малкото на които й пука само грам, че бедрата й не са ошлайфани (няма да лъжа, не бих върнала и такива без целулит). Притеснява  ме не външният вид, а по-скоро това, че проблемът засяга лимфотока и кръвообращението. И ако тръгна да взимам сериозни мерки (разбирайте курс масажи, най-накрая), ще е заради това.

Стигам до същината. :) Ако изгледахте видеото, ще разберете, че високата самооценка невинаги идва с перфектното тяло. Моето не е перфектно и пак бих го описала с положителни термини. И за да си говорим с истинските имена на нещата - да си с повече извивки или с целулит не е грозно. Питайте Рубенс. :) Доколко е опасно за здравето - това е лична грижа, зависи само от отговорността на индивида и не би трябвало да зависи от обществено приетите норми за красота, които обсъждам тук. Иначе, ако питате мен, безумната мода на кльощавостта, която Туиги налага през 60-те, вече бавно започва да бъде отживелица. Поне по мнението на доста мъже, които ми казват в прав текст, че им е писнало да правят секс с торби с кости. Звучи грубо, но е факт.

Снимки: Pinterest

За всеки влак си има пътници. Някъде там, колкото и килограма над "перфектните" за височината ви килограми да имате (или пъпки или пигментни петна или какъвто недостатък обвинявате за всичко) - има някой, който ви обича. Не един. Защото приятелите ви няма да ви мразят, ако имате целулит или повече сантиметри на талията. Защото това не вАжи, когато става дума за истинските неща.

Всеки трябва да има право на 1 избор - да избере да се приема такъв, какъвто е. И ако за вас е ОК (и даже е модел за подражание) да се фотошопват модели, които и без това прозират на слънце, ребрата им се броят и карат на амфети - помислете отново дали не сте жертва на извратени норми, дали не е време да спрете да се измъчвате и да започнете да бъдете себе си. С все "недостатъци". От друга страна, видеото долу ви показва как от една съвсем нормална жена се прави "супермодел"... Супер. Вижте пък тук как правят супермодел от парче пица. Извратено е.


И в тази линия ще споделя тук какво още ме притеснява много в наложените норми - идеята, че тенът е най-якото нещо на тая планета (особено натрапващо се на бледоликите дами като мен). Да, хубаво нещо е да сте с бронзов тен и ферари, ама най-хубаво е да сте със здрава кожа. В най-добрия случай на 30г ще започнете трескаво да давате огромни суми за анти-ейдж, защото сте жертва на фотостареенето. В най-лошия - ако някой ден цъфнете с меланома, тенът ще е последното нещо, за което ще мислите...Пазете се!

Здравословна и красива е усмивката на самоуверения човек, здравословно е да се чувстваш секси в произволен размер от гамата такива. Кристина Хендрикс е здравословна. Преоткритото самочувствие на Тарин Брумфит е здравословно. Красиви са хармоничните пропорции, а не слабостта. А целулитът е грозен, защото сме казали, че е грозен. По същата логика можем да приемем някой ден, че кестенявите жени са грозни... Да, и на мен ми се иска да го нямаше, но живея с него и не ми пречи да спя, да дишам и да излизам с къси рокли. Чувствам се секси с дрехи и без (даже без повече :) ). И ако трябва да опиша тялото си, ще го направя с една дума - мое. Точка.

Та, призивът на тази публикация е да не се поддавате толкова на манипулацията, с която ни продават "красотата" и "идеалността". Погледнете се в огледалото, усмихнете се, открийте хубавите си черти и кажете "Какво толкова?" на тези, които не харесвате. И негативното отношение към собственото ви тяло ще подвие опашка, стреснато от волята  на една силна жена :)


Изписах доста, а то не засяга дори и връхчето на айсберга - ще се радвам да чуя вашето мнение. Споделете какво мислите, какво тревожи вас, как вие се справяте с натиска на "идеалността"?

33 comments:

  1. Абсолютно права!Аз вчера публикувах една публикация именно затова и как трябва да се харесваме въпреки всичко и всеки :) Относно целулита аз не познавам моя приятелка,която да няма било слаба или по-пълна..Аз от рязко отслабване го получих..ама какво толкова важното е аз да съм окей и да се харесвам и се радвам,че започнах да мисля така след историята,която разказах вчера,макар свързана с нещо по-сериозно от теглото...което сега е окей :)Ако не си я прочела ето линк към нея :)
    http://lavenderbeautyy.blogspot.nl/2014/05/different-post.html
    Поздрави за хубавата публикация!Не всичко е козметика,грим и мода!
    Поздрави Таня :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Отивам да чета! Определено има много повече от тези три нещица, и ако красотата започва отнякъде, това е отвътре :)

      Delete
  2. Евала! Много ми харесва всичко, което си написала. Аз лично тренирам, за да не се обездвижвам и спазвам разни ограничения в храненето, с цел по-здравословен живот. Много мразя диетите и записването на спортове с едната едничка цел, да сме фини. Много си харесвам тялото, въпреки че преди 3 години бях с 10 кг по-малко. Като гледам снимки от тогава и се стряскам от изпитото си лице, а бузките сега ми придават един много по-здравословен вид. Да и аз не искам да имам целулит, но го имам и честно казано, никога не съм се мазала с кремове за ограничаването му, просто не вярвам, че ще се премахне така. Не ми пречи и вчера да си излезна от магазина с нови къси панталонки. Радвайте се на слънцето момичета, никой не може да ви каже как да изглеждате, а да не говорим пък да ви съди (с поглед най-често).. Поздрави

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз не мога да пазя диети, но гледам да не ям junk food, защото просто не ми понася. А и общо взето винаги има заместители, които не знам дали са по-здравословни, но са по-вкусни :) За съденето - не знам защо изобщо се случва... Съдник можем да сме само на себе си, в крайна сметка (и в повечето случаи се съдим по-жестоко, отколкото трябва). А късите панталонки стоят чудесно на всеки, който ги носи със самочувствие!

      Delete
  3. Чудесно написано :) хубаво е човек да се чувства добре в кожата си :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хубаво е, определено :) И се надявам да помогна поне мъничко на повече момичета да чувстват добре :)

      Delete
  4. Напълнях 30 кг. за 9 години,но продължавам да се чувствам красива. Яд ме е понякога,че немога да вляза в някои дънки,но пък после намирам други и се успокоявам. Никога никой не ме е карал да се чувствам зле заради пухкавостта ми,а аз самата се чувствам много добре в тялото си. Ограничавам се разбира се и гледам да не качвам повече кг,че след определена възраст свалянето е много трудно. Обаче не мога да толерирам децата с наднормено тегло,това за мен е недопустимо на 10 г. да си 60 кг. Прекрасен пост Ели :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Проблемът със затлъстяването е отделна тема, която не бих искала да разисквам, защото не съм достатъчно запозната. Но си права, че при децата е абсолютно безумие и не би трябвало да се толерира. Обществено признат сериозен проблем е и се търси отговорност, когато родителите бият детето. Но това, че се съсипва здравето още от детска възраст "някак" не е по вина на родителя (а все пак диетата на детето зависи много от средата).

      Радвам се, че си устояла и се чувстваш добре при все натиска да сме кльощави - именно за такава сила говорех :) Тя идва с годините, но ми се иска и девойките, които в момента се измъчват да се натъпчат в абитуриентска рокля с 3 размера по-малка от тях да можеха да го разберат. А индустрията им пречи...

      Delete
  5. Благодаря ти за хубавите думи! :)

    Определено когато човекът до нас ни подкрепя и обича и намира за секси такива каквито сме - това е най-голямото доказателство, че се притесняваме напусто. Моят ми е казвал, че не би ме сменил и за най-малкото дупе, понеже вече е с истинска жена :) Ами как да не се почувстваш секси!

    ReplyDelete
  6. Винаги съм казвала, че трябва да си обичаш тялото такова каквото е и че решиш ли да го променяш да е заради теб, а не заради хорското мнение и външният свят да ти диктува това как да изглеждаш. Винаги ще има недоволни и няма перфектни хора или ако са то това.не са хора.
    Много ми харесаха твоите размишления тук :))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Може би има перфектни хора - перфектни за самите себе си, идеалният случай, в който харесваш всичко в тялото си и не ти пука за общественото мнение (като разграничавам от самовлюбеността, де :D) :) Иска ми се да вярвам, че ги има в този случай :)

      Delete
    2. Да, точно това имам предвид. Но. О не го обичам много това с перфектността :))

      Delete
    3. Хаха, има защо - преследването на идеала си остава преследване, т.е. мъка. :) А той е просто думичка...

      Delete
  7. Искрено те поздравявам за позитивния пост, защото макар и на тази чувствителна тема, ти си успяла перфектно да предадеш мнението, което съвпада и с моето.
    Невинаги се чувствам идеално в кожата си, но с времето осъзнах, че от мен и само от мен трябва да зависи това как се чувствам и какво мисля за себе си. Хората винаги ще харесват различни неща и водейки се по тяхното мнение, няма да стигнем доникъде.
    Имам си добри и лоши дни, но то си е work in progress.
    А що се отнася до идеалността... понякога се поддавам на илюзията, но реално погледнато не мисля, че има такова нещо, по-скоро трябва да се стремим към нашите виждания за това какви трябва да бъдем.
    Това стана доста дълъг и объркан коментар, но това е, което е! :D
    Отново поздравления за поста! :)))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Коментарът ти съвсем не е объркан, напротив :) Всеки си има лошите дни, но хубавото им е, че минават бързо :) А пък и са чудесен повод човек да се поглези с нещо и така после се чувства още по-хубаво! Много се радвам, че споделяш мнението ми ^^

      Delete
  8. Честно казано, не разбирам защо казваш, че всеки трябва да се харесва, а в следващия момент пишеш за торба с кокали и амфетаминови момичета, на които им прозират ребрата...Всичко друго в статията ми хареса страшно много, но с тези няколко коментара обиждаш жени, които не могат да напълнеят, защото са с бърз метаболизъм, жени, които са болни, жени, които се харесват слаби и кльощави ако щеш, жени със спортна професия, танцьорки и така нататък, сигурно пропускам нещо. Аз съм на мнение, че една жена, ако не се чувства добре в тялото си, по-скоро има проблем на психическа основа и решението е или да се научи да се възприема така или да промени тялото си, така че да го харесва (стига да е възможно). Аз съм 53кг, 167см и имам целулит по дупето и краката, който намалява като спра хляба, обаче обожавам хляб, баници и всякакви тестени изделия. Ако кача няколко килограма се чувствам дискомфортно, даже болнава и тромава. И това си е моето чувство. И ако ми се виждат ребрата няма да се чувствам ненормална. А нормалното за всеки е различно. Поздравления за статията, беше ми изключително приятно да я прочета!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Аз съм горе-долу с твоите мерки, само 3 сантиметра и 2 килограма отгоре - и определено обичам банички :) Честно казано, горната част на тялото ми даже би минала за болнава... Но това ми е дадено :)

      Мисля, че не си ме разбрала за "торбите с кокали" (това дори не са мои думи). Има голяма разлика между здравото спортно тяло, което е хармонично развито и просто няма излишни мазнинки, тяло с наистина бърз метаболизъм, и такова на един модел, който се поддава на нечовешки лишения и тренировки, за да се впише в идеала за красота, който се изисква от нея. Това ме тревожи и ме тревожи, че те именно се явяват пример за подражание повече, отколкото спортистките и танцьорките, например. А относно анорексията - това е проблем наравно със затлъстяването. Не искам да обидя никого, и изобщо не исках да засегна теми като затлъстяването и анорексията в този пост - по-скоро да обърна внимание на това, че ни се натрапва нещо, което не е реално. Реалните сме ние :)

      Delete
    2. А всъщност ни се натрапва това мислене, защото го позволяваме!

      Delete
    3. За жалост, да. Но в един момент се осъзнаваме - колкото по-рано, толкова по-добре. Надявам се и редовете отгоре да са част от осъзнаването на някой :) Head up и нека се радваме на красотата си! :)

      Delete
  9. Евала! Страхотна статия! Напълно съм съгласна с това, че човек трябва да се харесва такъв какъвто е, а не да се съсипва заради някакви измислени стандарти. Преди няколко години бях ужасно слаба (дори днес вече разбирам, че направо кльощава), но въпреки това намирах безброй "дефекти", днес когато съм с 10 кг отгоре се чувствам като нов, щастлив човек, който обича тялото си такова каквото е, дори приятеля ми ме харесва много повече заради извивките. Както и да е, исках само да кажа, че от личен опит знам, че никой никога няма да се чувства ок в тялото си (дори и да е перфектно), докато не го обикне такова каквото е.
    Освен това, смятам за важно всеки един от нас да цени своята уникалност, независимо в какви се проявява тя :)
    Отново искам да те поздравя със страхотния пост! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Наведе ме на мисълта, че наистина има неща, които съвсем не осъзнаваш като своя уникалност, а те те правят "ти" (звучи странно) :) Дори и да е нещо, което в началото смяташ за дефект :)

      Delete
  10. Темата ми харесва. Често мисля, че твърде много се извращава мисленето на хората от реклами, "перфектни" фотошопирани модели, актьори и т.н. Много хора са готови на какво ли не, да пият всякакви химии, за да стапят мазнини и да трупат мускули, а забравят какви рискове крие това за здравето им (тук нямам предвид затлъстяването, което е здравословен модел). Други имат други мании относно телата си.

    Имам си и аз някои "дефекти" като всички. Никой не ме е върнал заради това, а този, който ме върне, значи не е за мен ;)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Точно така! Ако някой съди само по външния вид, едва ли има място в живота на човек, който има повече от 3 мозъчни клетки :) Вярно е, че по вида посрещат, но затова сме хора, за да се опитваме да погледнем под повърхността :)

      Delete
  11. Поздрав!
    Желая на всеки пица Маргарита в Неапол ;)
    https://www.youtube.com/watch?v=bObjXY24Ei4

    ReplyDelete
    Replies
    1. Много добро! Трябва да се гледа този филм, най-накрая :)

      Delete
  12. Напълно съм съгласна с думите ти и с коментарите на всички дами. Всеки трябва да се чувства добре в кожата си без да плаща "данък обществено мнение" (много ми хареса този израз, майка ми често го ползва, а го бях забравила :) ).

    В главата ми е останал краят на един документален филм за пластичната хирургия. Ставаше въпрос за доктор Енчев и накрая показаха рекламните му билборди с логото "Красотата е симетрия", при което репортерката звърши филма с "Красотата не е симетрия, красотата е хармония". Запечатало ми се е в ума и всеки път, когато не харесвам отражението в огледалото, си го повтарям.

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз знам израза за данъка от мама ^^ И определено е много вярно, че хармонията е красота; симетрията е нещо, което може да те направи колкото красива, толкова и "измита", за съжаление. А хармонията е нещо, което носиш и отвън, и вътре в себе си, и това се отразява :)

      Delete
  13. Страхотен пост, който прочетох за добро утро!

    Не на 100, ами на 1000% съм съгласна с теб! Аз също имам целулит, малко стрии, диети никога не съм спазвала. Не мога да гладувам, става ми лошо. Талията ми е слаба, но в дупето и бедрата съм закръглена, такъв ми е гена, както се вика, но аз си се харесвам. Отслабвала съм несъзнателно, не съм си го поставяла за цел. Иначе правя упражнения от скоро, но за да се стегна, не го правя за да се харесам на околните, а да се чувствам още по-комфортно в тялото си. Става ми приятно от самото движение, но не одобрявам вманиачването по фитнеса, струва ми се грозно с толкова много мускули.

    Поздрави, Зорница ^_^

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз обичам да се раздвижвам, мисля, че тялото само си го иска в някаква форма :) Просто човек трябва да открие в каква. Аз мисля, че ще се зарибя по ролерите... Иначе гладуването според мен не е опция, само вреда може да нанесе. Ограничаване до известна степен - да. Ако се вслушаме в телата си, май е доста лесно да разберем кое ни понася и кое не. Ама е трудно и да се ограничиш понякога :D В крайна сметка, всичко балансирано е в наша полза :)

      Поздрави!

      Delete
  14. Страхотна статия! Тъкмо за това си мисля от известно време и бях започнала да се самообвинявам ,че съм позволила да се появи целулит. След това реших да прочета малко по въпроса и се оказа, че всички същества от женски пол го имаме. В някаква медицинска статия пишеше, че е резерв на организма след пубертета понеже се очаква да се появят деца. Излиза,че е нормална част от женското тяло, но просто ни е натрапвано да го възприемаме като нещо грозно. Наистина трябва всяка жена да се радва на тялото си и да го поддържа здраво без да изпада в потресаващи диети, хирургически намеси и други подобни.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Все още се спори дали е "заболяване" или "козметичен дефект", но е факт, че със съвременния начин на живот поне 90% от жените се борим с целулита. И то все едно, че от това ни зависи живота - именно защото ни се натрапва колко е отвратителен... Онзи ден бях потресена от една реклама, в която някакъв мъж се ужасяваше от едва личащия целулит на някакво момиче. Еми сори, ама зае*и тая простотия... Наистина се ядосах. Това за мен си е насаждане на нездравословно самомнение (самоомраза?), а такива реклами трябва да бъдат забранявани. Със закон! Не знам вече къде е границата... Трябваше да е здравословното, но уви.

      Delete
    2. Натрапва ни се, че е отвратителен именно за да купуваме продукти за премахването му :) Истината е, че досега не е открит ефективен метод за премахването му. Само може да се замаскира горе долу.

      Delete
    3. Продукт - не, наистина... Може би таргетирани упражнения и масажи, но е мнооого трудна работа. А и тези неща поне ако не ти го махнат ще ти помогнат да си във форма :)

      Delete

Thank you for your comment!