Why Blog? Why Not!

Здравейте!

Доста пъти са ме питали защо водя блог и защо точно козметичен. Ами защо не! Всеки има една страна от бюджета си, която заделя за "хоби" - и най-нормално е, ако започне да списва блог, той да е именно за него, нали така? Когато започнах MaquiLab тепърва започвах и да се спускам в "дълбокото" на козметичната си манийка; тепърва осъзнавах, че обичам да се гримирам и да се грижа за себе си, а не го правя просто така. Защото трябва. Не, не трябва - и до днес не трябва нито да се гримирам, нито да пиша. Но обичам да правя и двете :)

Pic Source (и една добра статия за блогването с лични цели)
И още няколко добри статии, от печена бюти блогърка - клик

Блогът вече е част от всичко мое, всичко Еленинско :) Не обичам да оставям и седмица без да ви предложа нещо ново - ако сте забелязали, дори и когато съм на път, пак има постове. Просто защото MaquiLab диша с тях. За три години и кусур мисля, че белите му дробчета се развиха доста - и блогът порасна.

Какво бих направила, ако можех да започна отначало? Само едно - да инвестирам в по-добър фотоапарат и да правя по-добри снимки. Осъзнавам, че някои снимки отпреди време са ужасни и по никакъв начин не могат да бъдат полезни. Качеството на самите ревюта е същото, още отначало се стараех да съм максимално информативна. Но без добри изображения всичко отива на кино :) За което моля да ме извините...

Какво не бих направила, ако можех да започна отначало? Не бих се отказала. Малко хора знаят, че този блог е започван два пъти - първият път просто го изтрих след месец, защото не бях сигурна, че мога. Половин година по-късно всичко се нареди само. И въпреки че в началото си го четях само аз и две-три приятелки, не се отказах. Упорито и инатливо същество съм понякога, и не съжалявам :)

Дали ме прави щастлива? Да, и още как. MaquiLab e моята гордост и всекидневно ми носи радост по един или друг начин. Запознава ме с нови хора, действа ми като отдушник, изпълва със смисъл една иначе доста безсмислена козметична мания (признавам си го), полезен е. Най обичам някой да ми сподели, че си е взел нещо, което съм похвалила, и е супер доволен! Или пък, че съм спестила пари от грешна покупка. А чувството, че си полезен, е щастливо чувство :)

MaquiLab никога не е бил особено "Искрено и лично" място, винаги съм се старала да го държа далеч от личните ми драми и житейски глупости, и колкото се може по-целенасочен. Това ще рече  - за козметика, красота и вдъхновения :) Но в него неминуемо има страшно много от мен, дори и в едно обикновено ревю. Така че вие ме познавате, малко или много. И се радвам, че сте с мен :)

По този повод, за да мога да ви опозная и аз по-добре, бих искала да ви попитам - имате ли собствено блог-отражение и кое е то? А ако нямате - какво ви спира, защо не! 

18 comments:

  1. С няколко думи успя да опишеш усещането, което носи едно такова хоби на всички или почти всички момичета от beuty-блогър обществото :) Моят блог не е сред най-популярните, но наистина ми носи огромно удоволствие да знам, че съм спестила някой друг лев на някой от грешна покупка! Да не споменавам и това, че тук са хората, които разбират моята малка мания по козметика и не ме смятата за луда :) Ти беше едно от момичетата, което ме вдъхнови и аз да започна да пиша, за което много ти благодаря!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ако напиша няколко усмивки, май няма да се брои за адекватен отговор - но това предизвиква коментарът ти. Огромни усмивки :) Много съм щастлива, че съм те вдъхновила! А това, че наистина с блоговете си намираме "своите води" е едно от нещата, заради които определено си заслужава да започнеш и да продължиш :) :) :)

      Delete
  2. Tвърде непостоянна съм, това е...Едно е си е да си четеш любимите блогове (да живее Bloglovin), докато си пиеш кафето сутрин, а съвсем друго да отделяш време сам да пишеш/снимаш/отговаряш на коментари, още повече, ако пряката ти работа е свързана с писане, новини и...телевизия. Иначе ми е безкрайно интересно, имам си любими кътчета за четене, но засега толкова. Поздрави за куража и смело напред!

    ReplyDelete
    Replies
    1. И моята работа е свързана с писане - не толкова активно творческо, колкото по цял ден пред компютър. Но пак си ме "сърби" да пиша и в блога :) Ако някой ден се решиш - ще се радвам да те видя сред редиците на блогърите с твое местенце! Благодаря ти за хубавите думи :)

      Delete
  3. Страхотна публикация. Ако трябва да съм честна, твоят блог е първия, който започнах да чета и чрез който се запознах с тази материя. От теб беше и първия ми коментар... Изобщо твоят блог е моето вдъхновение и това, което ме накара да започна!
    П.с. - моят блог съм го трила цели 3 пъти поради същите причини, така че... :D :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти, че сподели - наистина ме караш да се чувствам специална ^^ Чудесно е, че въпреки трите триенета си решила да не се отказваш, защото най-хубавото винаги предстои (клише, ама май в блогосферата си е пълната истина) :)

      Много усмивки!

      Delete
  4. Точно миналия ден си замислих за това колко пари харча за козметика и си помислих ,че съм луда .. Но пък после се сетих ,че не съм сама :) , а има хора , които харчат за още по-големи глупости. Доставя ми много голямо удоволствие да чета коментарите и мненията на другите. Тъй като блогът ми още не е много популярен , ми доставя голямо удоволствие , когато имам нов последовател или някой хареса/коментира нещо мое ... :))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Хубаво е да си знаем, че не сме сами в лудостите си, наистина :D А новите последователи и коментарите не спират да радват,дори и когато добиеш популярност (а тази думичка е доста относителна). Те са най-ценното нещо, когато си в ролята на "създател" - обратната връзка и подкрепата :)

      Delete
  5. Това да си имам собствено местенце и хоби ми даде супер много позитивни емоции.Описала си го много точно.Аз имам ужасни дни в работата, но щом отворя блога или започна да снимам забравям всичко негативно :)) А някой да сподели, че е купил нещо препоръчан и му е харесало е просто безценно :))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Точно - с блога забравяш негативното :) Самият процес на писане/снимане/премисляне/експериментиране е супер забавен (в повечето случаи, де) и това те кара да се чувстваш по-добре, независимо от всичко останало!

      Delete
  6. Страхотна публикация! :)
    И аз много време се чудех дали въобще да започвам, но сега ми носи толкова удоволствие да пиша/макар и рядко/...:)))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Апетитът идва с яденето :) Започнах с по една-две публикации седмично, сега май са доста повече :D

      Delete
  7. Ели, да ти кажа, че аз го усещам стила на Ели в този блог все повече :) След те поне от две години и ми прави впечатление всяка промяна в местенцето ти, където обаче текстовете не спират да са леки за четене и същевременно супер информативни. В публикациите ти има голяма доза позитивен заряд и винаги е удоволствие за мен да прочета поредни пост :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти <3 Това е един наистина интересен коментар - чудила съм се неведнъж как изглежда всичко отстрани, дали не отегчавам с писаниците си, дали не пропускам нещо :) И се надявам нещата да се променят винаги за до по-добро, защото винаги има накъде!

      Delete
  8. Исках просто да кажа, че твоят беше първия блог, който намерих и оттам тръгнах да търся още и още, но maquilab е един от любимите ми и го проверявам едва ли не ежедневно. Харесва ми, че пускаш нови публикации много често, харесва ми, че е стриктно козметичен (нищо против личните блогове, просто този е класически козметичен блог - изключително информативен и полезен, и все пак си личи личният ти подход/стил/както искаш го наречи), харесва ми, че правиш ревюта както на продукти, които не съм срещала и не съм се замисляла, че съществуват, така и на продукти тип "еее, това го гледах в ДМ и се чудих да си го взема ли". :))

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря!!! Радвам се, че съм успяла да запаля интереса ти към блоговете :) А аз съм в непрекъснато търсене на козметични "приключения" - без тях ми е скучно :)

      Delete
  9. Ще повторя и предишните коментари, но знам колко са приятни за четене и ще си кажа - бюти блогърството открих с теб, Жени и Ида. Четях всяка дума и от трите буквално на един дъх (и до момента е така), а не след дълго си направих и собствено местенце. Доставя ми огромно удоволствие да пиша, но напоследък пак разреждам заради снимките - искам да са перфектни, реалистични, а все няма време, или пък светлина, а черновите и идеите се трупат, някои така и не виждат бял свят.. Така или иначе, публикувам само с желание, не гоня норматив, за да не изгубя музата си. Затова изключително се радвам на блогъри като теб, които преливат от вдъхновение и това се усеща в публикациите им.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Мерси за хубавите думи <3 И аз имам проблем със снимките - най-вече с липсата на светлина. И някои ревюта се бавят супер много, точно защото снимам продуктите по 4-5 пъти :D Понякога е даже досадно, но като ми хареса резултатът накрая, вече няма значение :) И се радвам ужасно много, когато харесва не само на мен!

      Delete