The Book Post

by - Wednesday, August 07, 2013

Здравейте!

Месец и нещо след филмовия пост, ето и този с книгите, които препоръчвам с две ръце :) Само да кажа, че това е мноооого малка извадка от любимите ми, просто чета откакто се помня и не спирам. Ако един филм може да ме занимае за час-два, една книга може да ме занимае сериозно (не само физически) дори половин година. Имало е случаи, в които впечатлението се е задържало с години даже...

Но да не се впускам в много приказки, ето и моят списък - започвам със "сериозните" писания, а накрая има и приказки :)


"На изток от Рая", Джон Стайнбек. За мен това е Книгата. Препрочитана 3 пъти, ще има и още. Накратко - вечни теми за доброто и лошото, но в човека като микрокосмос. Образи, ненадминати по многопластовост, и наистина засукана история, която грабва от първия страница :) И оставя поле за размисъл дълго, след като сте стигнали последната... 

"Идиот", Фьодор Достоевски. Още на вълна многопластовост. Тази книга е единствената, която съм чела на Достоевски, и скоро май няма да подхвана друга. Ефектът "удар с мокър парцал" е убийствен, това е все едно да искаш да те гази валяк няколко пъти поред. Затова - ще продължа с този класик догодина...


"1984", Джордж Оруел. Прочетох я поне няколко пъти подред, когато бях първи курс - трябваше ми за една курсова работа. Ами, не бих го препоръчала това начинание на никой. Това е може би най-силната антиутопия, която съм чела, най-поглъщащата и най-реалната за мен. Неслучайно препратки към нея има в толкова много съвременни източници. Мрачна, изсмукваща и неприятно студена е - и задава въпрос за страха, който май никой не би си задал доброволно. 

"Нана", Емил Зола. Няма да крия, че любовта ми към френските реалисти и натуралисти се роди не във Френската гимназия, а доста по-късно. Може би защото човек на 16 няма толкова ясно съзнание за мерзостта като понятие, а те дори я провокират. Освен Зола, силно препоръчвам на личностните експериментатори и Ги Дьо Мопасан - с него бих се срещнала на живо, този човек е създал едни от най-отвратителните образи в литературата, няма как да не ми е любопитен :)


"Великият Гетсби", Франсис Скот Фицджералд.  Слагам го тук не заради бума, който филмът предизвика пролетта, а защото пише умопомрачително. Книгата ми е от любимите от гледна точка на изказ - тук езикът наистина оживява.

Всичко (е, почти, де) на Едгар Алан По. Спада към писателите, които наистина си играят с езика - обожавам стила му и маневрирането с всички аспекти на ужаса. Неговите разкази ме карат да настръхвам, женските му образи винаги са ме вдъхновявали, а невероятната му способност реално да играе по осезанието ми ме удивлява и плаши донякъде.


Разказите и новелите за Шерлок Холмс, Сър Артър Конан Дойл. Любимец ми е от малка, даже детектив исках да стана заради него :) Много мислене, много съспенс, много загадки и много интересни образи има в разказите за Бейкър Стрийт 221Б. С него започвам и по-леката част от списъка. 

"Аз, роботът", Айзък Азимов. Още от малка бях "хранена" с фантастика, благодарение на татко. И оттогава си ми остана любовта към нея, най-вече клона, наречен научна фантастика. Споменавам тук роботиката на Азимов, защото, както се оказа в спор с приятеля ми преди време - тя ми е повлияла доста силно. Но всъщност, каквото и да захванете негово, няма да сгрешите! Също, не пропускайте Станислав Лем и Рей Бредбъри. Като заговорих за него...


"Вино от Глухарчета", Рей Бредбъри. Интересно е, че един толкова изявен (и невероятен) фантаст е останал в съзнанието ми с не-фантастична книга.  А тя трябва да се прочете. Тя е лято, прохлада, лечение на стреса, ужаса, страховете. Тя е детство в подвързия. Прочетете я :) 

"Пътеводител на галактическия стопаджия", Дъглас Адамс. По възможност, вземете в оригинал. Тази книга е уникално съчетание между чудничък хумор и умела игра с... всичко. Не си забравяйте кърпата и - без паника!


Приказки за Мумините, Туве Янсон. За десерт - книжки с приказки, които аз лично ще чета на децата си някой ден. Толкова са сладки, толкова са реални, не са никак лигави, и аз понякога си ги чета в зимните вечери - повярвайте ми, има на какво да ни научат :)

А поезия? Любимци са ми Шели и Коулридж, Бодлер и Верлен, Дън и Уитман винаги ме изненадват, Пушкин и Лермонтов ме разплакват... Много са, а поезия откривам всеки ден, дори докато си браузвам - отнема само момент, както се казва, да спреш и да се зачетеш :)

Сигурно се чудите защо няма БГ автори. Ами, ако трябва да съм честна, от българската литературна сцена харесвам силно много малко имена - любимци са ми Далчев, Йовков и Вежинов. Но пък те са ми оставили дори рани в съзнанието...

Последните книги, които прочетох? ""Последният континент" на Тери Пратчет (смяла съм се с глас :D) и "Кал, пот и сълзи" на Беър Грилс (той ме изненада с топлотата си, книгата ми остави много готино чувство). Започнах и тетралогията за Землемория на Урсула Легуин.

А сега е време да ми кажете кои са вашите любими книги, книжки, книжлета и дори странички!

Всички изображения и още мои любими произведения можете да намерите в Pinterest.

You May Also Like

13 comments

  1. Чудесен подбор! Не чета поезия, защото не я харесвам, но предполагам, че и там подборът е толкова добър колкото и по отношение на прозата. От българските книги - "Време разделно" е повече от раняващо. Ако не си го чела, препоръчвам с две ръце и два крака.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Определено ще послушам - това е една от класиките, които май не трябва да подминавам повече...

      Delete
  2. Ох,Фицджералд,ох,''Нежна е нощта''...обожавам го,той пише чаровно,пише чародейно,пише магически...такива са му и героите,героините,вдъхновени от страхотната му съпруга-чародейка!
    И с фантастиката и Азимов и Адамс ме уцели в десятката!Прекрасен подбор на книги,Ели,чудесна си!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти :) Между другото, като заговори за Зелда, не знам дали си гледала филма "Midnight in Paris" - там има среща с всички автори от онова време, и с нея (в малко хаотична светлина, де). Препоръчвам, много е забавен!

      Delete
    2. Гледах филма и много ми хареса,за жалост не бяха наблегнали на ярката персона на Зелда,но това не прави филма по-лош:)

      Delete
    3. Определено - имаше доста персонажи, за които може не един, ами по пет филма да се направят, та няма защо да се сърдим за Зелда :)

      Delete
  3. Само да те попитам,дали харесваш Оскар Уайлд?И той пише страшно чаровно,така деликатно-духовито и винаги намигва с оченце от страниците на ''Дориан Грей'' :)

    ReplyDelete
  4. И аз исках да те питам за "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд или приказките му, но Veselina ме беше изпреварила:) Иначе в списъка ти има и много любими мои книги.
    Илияна

    ReplyDelete
  5. Оооо, Оскар Уайлд е невероятен, знаех си, че съм пропуснала някой... Дориан Грей е уникален персонаж, един от онези, които дори са ме посдухвали (и на мен ми се случва, и то най-вече точно от книги). Приказките също са велики, едни от малкото кратки произведения, наситени с много смисъл и поднесени толкова "разбираемо метафорично", че да достигнат право до сърцето.

    Само един съвет, не знам дали съм права, но филмите по Дориан Грей са ужасни, и ако обичате книгата - не си разваляйте визията за нея :) Има някои персонажи, които просто не трябва да бъдат прехвърляни на екран...

    Ейии, забравих и "Майстора и Маргарита"... :(

    ReplyDelete
  6. Фентъзи на макс - Патрик Ротфус "Името на вятъра", Анджей Сапковски "Вещерът", Джордж Р. Р. Мартин "Песен за огън и лед", Джо Абъркромби "Първия закон", Скот Линч "Джентълмените копелета". И все пак в сърцето ми се намира място за сантименталните творби на Джейн Остин и любимата ми книга свързана с Япония - Такаши Мацуока "Облак врабчета" и продължението "Есенен мост". Списвам малко блогче, в което споделям какво чета. Ако ти е интересно -> www.killabunneh.blogspot.com

    ReplyDelete
    Replies
    1. Направо потривам ръце - мерси за предложенията, поне половината книги има откъде да ги намеря! :) А Джейн Остин ми е любимка от университета, подходих с доста резерви към нея и в крайна сметка прочетох две книги на един дъх :) Много е свежа! Следвам те, определено ще ми е интересен блога ти :)

      Delete
    2. Не очаквай чудеса, аз съм си профан, няма да видиш литературна критика на световно ниво :D

      Delete
    3. Не съм фен на високата литератирна критика... Тя може и да носи повече информация, но рядко носи повече емоция, а книгите за мен си остават емоция :) В университета достатъчно се занимавах с четене на "сложни" критици, които направо ме отвращаваха на моменти и от самите произведения. Не казвам, че не ме и научиха да оценявам литературата по съвсем различен и много по-качествен начин - но едно мнение, непродиктувано от желание за изпъкване и борба на критическата сцена, ми е много по-ценно :)

      Delete